Определение № 7016 от 07.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Монарх 96" ЕООД, ЕИК 204675837, чрез адв. Тодоров, срещу Определение № 1143/31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 891/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221221003437-091-001/22.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че с представеното в първоинстанционното производство Решение № 1567/03.11.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София оспореният РА е оттеглен. Посоченото решение е издадено след подаване на жалбата срещу РА, като в образуваното съдебно производство, жалбоподателят не е бил уведомен за извършено от административния орган оттегляне на акта, не му е предоставена възможност за изразяване на становище относно хода, поддържане на жалбата, представяне на доказателства, включително и за извършените разноски. Твърди се, че дружеството е лишено от възможността за участие в съдебното производство, с което е нарушено правото му на защита, което процесуално нарушение е съществено. Сочи се също, че съдът се е произнесъл по нередовна жалба, доколкото сам е констатирал, че от жалбоподателя не са представени доказателства за платена държавна такса. Искането е за отмяна на определението и постановяване на акт, с който на основание чл. 159, т. 3 АПК образуваното съдебно производство бъде прекратено, а в полза на „Монарх 96“ ЕООД бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и настоящото производството разноски. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, чрез юрк. Йорданов, изразява подробно мотивирано писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. д. № 891/2024 г. по описа на Административен съд София - град е образувано по жалба на "Монарх 96" ЕООД срещу РА № Р-22221221003437-091-001/22.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. С обжалваното в настоящото производство Определение № 1143/31.01.2024 г. жалбата срещу посочения акт е оставена без разглеждане и производството по адм. д. № 891/2023 г. по описа АССГ е прекратено. Съдът се е позовал на представеното по делото Решение № 1567/03.11.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, постановено в срока за изпращане на преписката в съда, с което оспореният РА № Р-22221221003437-091-001/22.03.2023 г. е отменен и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Формирал е извод, че в случая липсва годен предмет за оспорване по аргумент от чл. 156, ал. 3 от ДОПК, което обуславя недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК и прекратяване на производството по делото. Съдът е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени, включително за държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение. С Определение № 3051/21.03.2024 г., постановено по делото, АССГ е оставил без уважение искането на "Монарх 96" ЕООД от 06.03.2024 г. за изменение на определение № 1143/31.01.2024 г., в частта му за разноските. Определението е правилно. Правилно административният съд е приел, че по отношение на оспорването на процесния РА е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. В разглеждания случай, с Решение № 1567/03.11.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, издадено при условията на чл. 156, ал. 6 ДОПК - в срока за изпращане на преписката до съда, РА е отменен в обжалваната част, т.е. подадената жалба е уважена. Следователно, за жалбоподателя липсва както правен интерес, така също и правна възможност да обжалва по съдебен ред акт, който е отменен при обжалването по административен ред. Постановената от решаващия орган отмяна на РА по своите правни последици представлява оттегляне на акта, както основателно се сочи в частната жалба, което обосновава присъждането на разноски на основание чл. 143, ал. 2 АПК. В случая, с жалбата, подадена в хипотезата на чл. 156, ал. 5 ДОПК срещу РА, дружеството е поискало присъждане на разноски, но не е представило доказателства за сторени такива. В тази насока съдът е съобразил, че с жалбата не е представено доказателство за платена държавна такса, както и за договорено и платено адвокатско възнаграждение, поради което правилно е приел, че в полза на страната не се следват разноски. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК и съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане подлежат единствено заплатените от страната разноски, в т.ч. такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Неоснователно се твърди от частния жалбоподател, че е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, в т.ч. да представи доказателства за направените по делото разноски. Първо, с подаване на жалбата по съдебен ред, оспорващият е претендирал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за реално направени такива. Едва с искането от 06.03.2024 г. за изменение на определение № 1143/31.01.2024 г., в частта му за разноските, дружеството е представило доказателства в тази насока. Видно от същите, както държавната такса за образуване на съдебното производство, така и възнаграждението за адвокат са платени на 05.03.2024 г., след датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и връчването му на страната (27.02.2024 г.). Следователно, в хода на съдебното производство дружеството не е направило разноски, а както се посочи, подлежат на присъждане само реално платените разноски за такси и адвокатско възнаграждение. На следващо място, видно от приложените с отговора на частната жалба доказателства, с писмо изх. № 53-00-238#2/06.11.2023 г. директорът на дирекция ОДОП София е уведомил "Монарх 96" ЕООД за издаденото от него Решение № 1567/03.11.2023 г., с което, в срока по чл. 156, ал. 6 ДОПК, е отменен РА № Р-22221221003437-091-001/22.03.2023 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. На дружеството е указана възможността да заяви пред административния орган дали поддържа подадената жалба срещу РА до АССГ и дали желае същата да бъде изпратена в съда. В отговор, дружеството, чрез адв. Тодоров, на 15.12.2023 г. по електронен път е поискало директорът на дирекция ОДОП София да изпълни задължението си по чл. 150, ал. 1 ДОПК и да изпрати подадената чрез него жалба до АССГ. Следователно, дружеството е било уведомено за издаденото отменително решение по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 156, ал. 6 ДОПК преди датата на образуване на съдебното производство пред административния съд (29.01.2024 г.). По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,