Определение № 1555 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. К., чрез адв. И. Ш., срещу решение № 1133/17.03.2023г. по гр.д.№ 12528/2021г. по описа на СГС, ІІ Г ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../...г. на нотариус Р.Р., с район на действие СРС, по предявения от Ц. В. К. (починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от П. Ц. К.) срещу Н. Ц. К.. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявеният иск е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, облигационен. Цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска, има за предмет право на собственост върху прехвърления с него недвижим имот. С процесния договор се прехвърля 1/2 идеална част (собствената на първоначалния ищец -прехвърлителя Ц. К.), а данъчната оценка на целия имот е 7028, 70 лева ( така служебна данъчна оценка на лист 15 от делото на СРС). Следователно, цената на предявения иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е 3514,35 лева – 1/2 от 7028, 70 лева или е под 5000 лева, поради което въззивното решение е изцяло необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС