Решение № 52 от 3.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 325/2009 г.

ВКСII търговско отделение03.11.2011 г.докладчик Лидия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, IV-В отделение № 349/03.11.2008 г., постановено по гр. дело № 2461/2008 г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 000 /три хиляди/ лева съдебни разноски за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 52 от 3.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 325/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 349/03.11.2008 г., постановено по гр. дело № 2461/2008 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 26 състав от 16.02.2007 г. по гр. дело № 10810/2004 г., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] ревандикационен иск по чл. 108 ЗС като е признато за установено, че ищецът е собственик на магазин с площ около 154 кв. м., находящ се в [населено място] в сградата на [улица], построена върху УПИ I, VII от кв. 351 по плана на [населено място], м. "Центъра" и е осъден ответника-касатор да предаде владението на процесния недвижим имот на ищеца, както и да му заплати съответните съдебни разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно собствеността на процесния недвижим имот. Поддържа се становището, че в противоречие с действуващата нормативна уредба в периода 1976 г. -1996 г. съдът е приел, че с включването на процесния магазин в уставния фонд на създадената през 1989 г. по реда на Указ № 56/1989 г. за стопанската дейност ДФ"Р. "/чийто частен правоприемник е ДФ"Р. комерс"/ държавата губи собствеността върху недвижимия имот, който става собственост на държавната фирма. Навеждат се доводи, че трансформация на държавната собственост в дружествена се извършва едва с преобразуването на държавното предприятие, при което предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество включено в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество става собственост на дружеството. Поддържа се още, че в случая с оглед данните по делото, включването на процесния магазин в капитала на регистрираното през месец декември 1991 г. търговско дружество [фирма] е без правно основание, тъй като междувременно имотът вече е станал общинска собственост съгласно § 7, т. 6 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация - в сила от 17.09.1991 г., поради което ищецът не се легитимира като собственик. Впоследствие имотът е включен в капитала на общинското дружество [фирма], който го е апортирал в капитала на [фирма], от когото ответникът го е закупил с нот. акт № 14 на 29.04.2002 г. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поддържа, че дори да се приеме, че към момента на влизане в сила на ЗМСА процесният магазин е бил държавен, той не би могъл да стане общинска собственост, тъй като вече е бил включен в уставния фонд на държавна фирма, а впоследствие - в капитала на образуваното [фирма], чийто правоприемник е ищеца. С определение № 779/13.12.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните материалноправни въпроси: 1. Променя ли се държавната собственост върху недвижим имот с включването му в уставния фонд на образувана по реда на Указ № 56 държавна фирма или това става с преминаването му в капитала на едноличното търговско дружество с държавно имущество след преобразуването й. 2. Вторият въпрос е свързан с приложението на § 7 от ПЗР на ЗМСМА и по-конкретно: става ли общинска собственост недвижим имот, който към момента на влизане в сила на закона е включен в уставния фонд на държавна фирма, а впоследствие-в капитала на Е. с държавно имущество. Поставените въпроси са от съществено значение за изхода на спора, тъй като са свързани с материалноправната легитимация на ищеца по предявения ревандикационен иск. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставените материалноправни въпроси, на основание чл. 290, ал. 1 ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС. По делото е безспорно установено, че процесният имот, намиращ се в сградата на [улица], [населено място], е бивша държавна собственост. Сградата е построена върху държавна земя и е актувана с А. № 4332/10.02.1962 г. С решение на МС от 14.03.1985 г. имотът е бил предоставен за изграждане на фирмен магазин на СК "Р.". Установено е също, че преустройството на магазина и цялата строителна дейност е извършено със средства на комбината и след въвеждането му в експлоатация е включен в баланса и заведен като основно средство на Дирекция Фирмени магазини /ДФМ/ "Р." - неперсонифицирано структурно звено на комбината. С разпореждане на МС от 21.03.1986 г. СК "Р." е преобразуван в СО "Р.", а впоследствие - с решение на МС от 10.03.1989 г. на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. "а" от Указ № 56 за стопанската дейност е била образувана фирма с държавно имущество с наименование ДФ "Р." /включително с имуществото на СО "Р." и търговското предприятие "Р.", поело дейността на ДФМ "Р."/. Със заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите ДФ "Р." е била прекратена, като активите и пасивите са преминали към новообразувани фирми, една от които е ДФ "Р. комерс", на която е предоставено за уставен фонд имущество на стойност 8 252 хил. лева. Това имущество, включващо и процесния магазин, държавната фирма получава като правоприемник на ТП "Р.", както и на съответна част от активите и пасивите на ДФ "Р." по баланса й към 31.03.1991 г. съгласно съставения разделителен протокол. Със Заповед № РД-17-233/05.08.1991 г. министърът на индустрията, търговията и услугите на основание § 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /в сила от 01.07.1991 г./ и във вр. с чл. 147 ТЗ е преобразувал ДФ "Р. комерс" от държавна фирма в еднолично търговско дружество [фирма] с капитал 8 252 хил. лева-бившият уставен фонд на фирмата. Съгласно т. 3 от цитираната Заповед новообразуваното търговско дружество [фирма] /чийто правоприемник се явява ищеца след приватизацията му през 1999 г./ поема правата и задълженията на държавната фирма. Преобразуването е вписано в търговския регистър с решение от 28.12.1991 г. по ф. дело № 14464/1991 г. на СГС-Фирмено отделение. Независимо от това, на 28.07.1997 г. за процесния магазин е съставен акт за частна общинска собственост и с решение на СОС магазинът е включен в капитала на общинско дружество [фирма], което го е апортирало като непарична вноска в капитала на [фирма] и впоследствие продаден от него на ответника с нотариален акт № 14, съставен на 29.04.2002 г. При тези фактически данни с обжалваното решение въззивният съд е приел, че с включването на процесния магазин в уставния капитал на регистрираната с решение от 20.03.1989 г. по ф. дело № 128/1989 г. на СГС-ФО държавна фирма, държавата губи собствеността върху недвижимия имот и тази собственост преминава в ДФ "Р.", праводател на ДФ "Р. комерс", преобразувана впоследствие през 1991 г. в еднолично търговско дружество с държавно имущество, чийто правоприемник е ищеца. В тази връзка е направен извода, че този имот не е преминал в собственост на общината съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като законът е влязъл в сила на 17.09.1991 г., към който момент процесният магазин не е бил вече държавен, а собственост на ДФ"Р. комерс". По тази причина съдът е приел, че актуването на магазина като общински и извършените от Общината действия по апортирането му в капитала на общинската фирма и последвалите прехвърлителни сделки не произвеждат желания транслативен ефект и не могат да бъдат противопоставени на действителния му собственик. По първия материалноправен въпрос относно трансформирането на държавната собственост при преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества, постоянната и непротиворечива съдебна практика по приложението на Указ № 56/1989 г. е в смисъл, че имуществото, включено в уставния фонд на създадените държавни фирми, остава собственост на държавната, която предоставя на фирмите само правото на стопанисване и управление на това имущество. Това произтича от действуващия към него момент режим на собствеността, уреден в Конституцията от 1971 г. и Закона за собствеността преди измененията от 1990 г. С преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества по ТЗ по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 г. (отм.), впоследствие по реда на ЗППДОП от 1992 г. (отм.) се извършва промяна на собствеността, като внесеното в капитала на дружеството държавно имущество от уставния фонд на държавната фирма става собственост на новообразуваното дружество. Преминаването на собствеността от държавното предприятие към Е. става от момента на вписване на акта за преобразуването му. В този смисъл е р. № 44/03.08.2010 г. по т. дело № 678/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о., р. № 43/03.08.2010 г. по т. дело № 506/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Държавата остава собственик на дяловете, респ. акциите на дружеството, но не и на неговото имущество. В тази връзка с оглед конкретните данни по делото настоящият съдебен състав счита, че до преобразуването на ДФ"Р. комерс" в [фирма] /вписано с р. от 28.12.1991 г. по ф. дело № 14464/1991 г. на СГС-ФО/ държавата остава собственик на имуществото, включено в уставния фонд на държавната фирма - в т. ч. и на процесния магазин, след което правото на собственост върху същия е преминало в патримониума на търговското дружество-праводател на ищца и имотът е изгубил статута си на държавен. По поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на § 7 от ЗМСМА е налице трайно установена практика на ВКС, обективирана в р. № 197/28.06.2010 г. по гр. дело № 875/2009 г. на ГК-I г. о.; р. № 713/18.10.2010 г. по гр. дело № 450/2009 г. на ГК-I г. о.; р. № 97/25.02.2010 г. по гр. дело № 99/2009 г. на ГК-I г. о.; р. № 83/15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г. на ГК-II г. о.; р. № 943/04.03.2010 г. по гр. дело № 2809/2008 г. на ГК-III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Според установената съдебна практика, конститутивното действие на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА относно преминаване по силата на закона в собственост на общините на описаните държавни имоти, настъпва само при липса на предвидените в ал. 2 изключения /имотът да не е включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество/, като преценката за това се прави към момента на влизането в сила на закона. При тълкуването на § 6 и § 7 от ПЗР на ЗМСМА /в редакцията му, обн., ДВ, бр. 77/1991 г./ ВКС е направил извода, че целта на законодателя е да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общините, със средства от самооблагане на населението или с негов труд, както и такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините. За имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество и са включени в капитала им, законодателят обаче не е предвидил възможност да станат собственост на общините дори те да се ползуват за целите посочени в ал. 1 на § 7 ЗМСМА. В тази връзка в цитираните решения е прието, че нормата на ал. 2 на § 7 ЗМСМА, макар и приета в по-късен момент /обн. в ДВ, бр. 49/1995 г./, има тълкувателен характер и само доизяснява принципът заложен в ал. 1 още с приемането на закона през 1991 г., а не създава ново правно положение занапред, нито преурежда с обратна сила вече уредени правни последици от юридически факти, настъпили с влизане в сила на закона. Ето защо, предпоставките за преминаване на правото на собственост върху общините трябва да са налице към датата на влизане в сила на закона. Идеята на законодателя не е била да се трансформира на всяка цена държавно имущество в общинска собственост щом има местно значение, а да се диференцира общинската собственост от държавната по критерии, определящи най-пълноценното й използуване в интерес на териториалната общност, съобразявайки се с действуващите към момента на приемане на закона норми на Търговския закон и Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991 г. (отм.), уреждащи преобразуването на държавните предприятия и фирми, създадени при действието на УСД в еднолични търговски дружества с държавно имущество. Това се потвърждава и от приетите впоследствие през 1996 г. Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, както и ЗППДОбП от 1992 г.(отм.), с които е утвърден принципа, че при преобразуваните държавни предприятия в Е. предоставеното за стопанисване и управление на тези предприятия държавно имущество с акта за преобразуването преминава в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. По изложените съображения, като взе предвид безспорно установената по делото фактическа обстановка и с оглед отговорите на поставените материалноправни въпроси, настоящият съдебен състав на ВКС намира за неоснователна подадената касационна жалба. Действително, към момента на влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991 г. процесният магазин все още е бил държавна собственост, а не собственост на търговско дружество, тъй като създадените при действието на УСД държавни фирми не са притежавали свое имущество. Независимо от това, обаче, Общината не би могла да придобие собствеността върху този имот по силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като същият вече е бил включен в уставния фонд на държавната фирма "Р. комерс", поела активите и пасивите на Търговското предприятие /като държавно имущество/, както и част от активите и пасивите на прекратената ДФ "Р." по силата на Заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите. Както вече беше посочено, държавата запазва собствеността върху имуществото на образуваните държавни фирми по Указ № 56, на които е предоставено само правото на стопанисване и управление на това имущество. Трансформирането на държавната собственост в дружествена се извършва с преобразуването на ДФ"Р. комерс" в [фирма]-вписано в търговския регистър с решение от 28.12.1991 г. по ф. дело № 14464/1991 г. на СГС-ФО, тъй като по силата на Заповед РД-17-233/05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите уставният фонд на ДФ се превръща в капитал на образуваното Е. с държавно имущество-праводател на ищеца по делото. От учредяването на дружеството процесният магазин е в капитала на дружеството, включен е в преоценката на Д., извършена по реда на ДМС № 179/1991 г. през 1998 г. При приватизацията на [фирма] имотът е включен като актив в информационния меморандум, предоставен на участниците в приватизационната процедура. С оглед на всичко изложено дотук съставът на ВКС приема, че ищецът се легитимира като собственик на процесния магазин, който ответникът-касатор владее без основание, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС се явява основателен. Само по себе си обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА имотът е бил държавна собственост и е включен в уставния фонд на държавна фирма изключва приложението на § 7, ал. 1 от закона и възможността същият да премине в собственост на Общината. При това положение [фирма] не е придобил правото на собственост върху магазина, защото праводателите му не са притежавали това право и не са могли да му го прехвърлят. Тъй като до същия краен извод е достигнал и въззивния съд, обжалваното решение на СГС следва да бъде оставено в сила, като в полза на ищеца [фирма] /ответник по касационната жалба/ се присъдят направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 3 000 лева - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, пр. първо ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

4