Определение № 320 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5427/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25023329/06.06.2023 г., уточнена с молба с вх. № 25041030/15.11.2023 г., подадена от Д. Д. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 1362 от 16.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2699/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20202549 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 13083/2021 г. по описа на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Д. Г., искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на дружеството – ищец сумата в размер на 381,04 лева, представляваща главница – стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, с аб. № 12856, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2020 г. до окончателното плащане; мораторна лихва за забава в размер на 24,07 лв., изтекла за периода от 15.01.2018 г. до 02.12.2020 г.; стойност на услугата дялово разпределение в размер на 28,87 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2020 г. до окончателното плащане и лихва за забавеното ѝ издължаване в размер на 6,14 лв., начислена за периода от 31.12.2017 г. до 02.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61784 по описа за 2020 г. на СРС. Молителят Д. Д. Г. се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК (посочени в молбата като „чл. 303, ал. 2 ГПК“ и „чл. 303, ал. 4 ГПК“). Обосновава отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че член или членове на състава са извършили престъпно действие, приемайки, че не съществува решение № 153525 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 65546/2018 г. на СРС, на което той се е позовал. По изложените съображения поддържа, че решението на СГС се основава на неистинност на документ. Твърди също така, че соченото от него решение на СРС е между същите страни и на същото основание и решението, чиято отмяна иска, му противоречи. Ответната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, в писмен отговор, чрез юрк. П. Н., оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима. В производството по чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260, ал. 1 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение