Определение № 340 от 09.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №5371/30.08.2021г. на „Поделение за товарни превози“-Горна Оряховица срещу определение № 659 от 23.06.2021г. по в.гр.д.№95/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е отхвърлено искането на ответника –„Поделение за товарни превози“, [населено място] за изменение на постановеното по делото решение №78 от 08.03.2021г. в частта за разноските. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно, като се поддържа, че не са изложени мотиви от съда защо е отхвърлено искането и е отказано да се присъдят разноски на ответника съобразно частичното отхвърляне на иска по чл.344, ал.1,т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Изтъква, че не е съобразено, че с оглед на изхода на делото въззивният съд е длъжен да преразпредели разноските за първоинстанционното производство, както и да присъди разноски за въззивна инстанция. Сочи, че следва да се съобрази, че първоинстанционният съд при определяне на разноските е взел в предвид, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ е за сумата от 6 000лв. и е уважен частично за сумата от 2 706,70лв. и в тази връзка са определени разноските, като на ответника са присъдени разноски от 175,64лв. с оглед на отхвърлената част от иска и което не е съобразено от въззивния съд, който също частично е отменил решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част и е присъдил още сумата от 2 219,90лв. по иска по чл.225, ал.1 КТ, като е потвърдил решението в останалата отхвърлителна част, но е отменил изцяло решението в частта за разноските в полза на ответника. Смята, че следва да се присъдят разноски както за първа, така и за въззивна инстанция в полза на ответника с оглед на отхвърлителната част от паричния иск, така и да се присъдят разноски за ищеца съобразно уважената част от иска, а не в пълния претендиран размер от 650лв., както е направил въззивния съд. От И. С. Б., като ответник по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е ангажирано писмено становище. Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните: В обжалваното определение след преценка, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника „Поделение за товарни превози“-Горна Оряховица към „БДЖ Товарни превози“ЕООД е допустимо, въззивният съд е оставил същото без уважение, приемайки, че в решението е определена отговорността за разноските на база на всички направени разноски и не следва да ги разделя на такива направени пред районния съд и пред окръжния съд. С решението на Районен съд –Горна Оряховица съд е признато за незаконно и е отменено уволнението със заповед №38/13.07.2020год. на директора на Поделение за товарни превози-Горна Оряховица на И. С. Б., възстановен е ищецът на заеманата преди уволнението длъжност и е осъден ответникът „Поделение за товарни превози“-Горна Оряховица да заплати на основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ на ищеца сумата от 2 706,70лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа за периода 17.07.2020год. до 26.10.2020год., като е отхвърлен предявеният иск за периода след 26.10.2020год. и за разликата до пълния претендиран размер от 6 000лв. С решението е присъдена в полза на ищеца с оглед на уважената част от исковете сумата от 442,60лв.- разноски за адвокатско възнаграждение, както и е присъдена в полза на ответника и дължима от ищеца сумата от 175,64лв.-разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете при общо направени разноски от 320лв. за първоинстанционното производство. Срещу решението на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба от ответника, с която е обжалвано решението в уважените части и по която ищецът е депозирал отговор, както и в срока по чл.263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззвна жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225 КТ за периода от 27.10.2020г. до 17.01.2021год. и за сумата от 2 219,90лв./ която сума представляваща разликата над присъдения размер на обезщетението от 2 706,70лв. до сумата от 4926,60лв.-общ размер на обезщетението/. С решение №78 от 08.03.2021год. на въззивния съд Окръжен съд-Велико Търново е отменено решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ в отхвърлителната част за периода 27.10.2020год. до 17.01.2021год. и сумата от 2219,90лв.-обезщетение за оставяне без работа поради незаконното уволнение и е осъден ответникът да заплати същата сума от 2 219,90лв. /или общо обезщетение от 4926,60лв./. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част и която е по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и по т.2 КТ, както и по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ за присъдената сума от 2706,70лв., предмет на въззивната жалба на ответника по делото. С решението си въззивният съд е отменил изцяло решението на първоинстанционния съд в частта за разноските в полза на ответника от 175,64лв./ посочени като присъдени в тежест на ищеца/, присъдени с оглед на отхвърлителната част от исковете, не е присъдил разноски на ответника за въззивна инстанция и е осъдил ответника да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.С., осъществила за ищеца безплатна адвокатска помощ на материално затрудноно лице във въззивното производство както по насрещната въззивна жалба на ищеца, така и по защитата по въззивната жалба на ответника с депозиран отговор сумата от 650лв. Страните са поискали присъждане на разноски за всяка инстанция и са приложили съответно списък на разноските. С определение по реда на чл.288 ГПК по гр.дело №4972/2021год., ІІІ г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №78 от 08.03.2021год. на Окръжен съд-Велико Търново, постановено по гр.дело №95/2021год. С оглед на разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се присъждат заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника разноски се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска, при условие, че страните са поискали присъждане на разноски и са доказали извършването им. С оглед на това, че въззивният съд, който е инстанция по същество, пререшава материалноправния спор между страните, същия дължи преразпределяне на разноските за първата инстанция съобразно изхода на делото пред него, щом такива са присъдени, защото са били поискани и доказани в първата инстанция. Отделно от това въззивният съд дължи произнасяне и по искането на страните за разноски пред въззивна инстанция. В тази връзка е основателно оплакването на жалбоподателя, ответник по делото, че при направени разноски от общо 320лв. за първа инстанция и от които първоинстанционният съд при частично отхвърляне на предяния иск по чл.344, ал.1т.3 КТ, вр. с чл.225 КТ за разликата до пълния претендиран по исковата молба размер/ 6 000лв./ е присъдил в негова полза сумата от 175,64лв., при постановеното решение на въззивния съд, с което е присъдено допълнително обезщетение в общ размер от 4926,60лв. следва да определи разноските с оглед на отхвърлителната част до пълния претендиран първоначален размер и да присъди разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство. Вместо това въззивният съд е отменил изцяло решението на районния съд, в частта за разноските в полза на ответника и е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в тази част. Поради което разноските в полза на ответника за първоинстанционното производство следва да се изчислят по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно изхода на делото и отхвърлената част или от общо направените разноски от 320лв. с оглед на отхвърлителната част/ разликата между пълния претендиран размер от 6 000лв. по искова молба и уважения общ размер от 4926,60лв. на обезщетението/, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца и които дължими на ответника са за сумата от 57,25лв. и за разликата над тази сума до присъдения размер от 175,64лв./ или за сумата от 118,39лв. следва да се отмени първоинстанционното решение в частта относно разноските в полза на ответника. Неоснователно е искането на жалбоподателят-ответник по делото за присъждане на разноски за въззивна инстанция след като въззивната му жалба е изцяло неоснователна и основателна изцяло се явява насрещната въззивна жалба на ищеца, която е срещу решението в отхвърлителната част по иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. с чл.225 КТ за посочената сума от 2190,90лв. и посочен период, а не изцяло срещу решението в отхвърлителната част по този иск до пълния претендиран по исковата молба размер от 6000лв./, както неправилно приема частния жалбоподател. Предмет на въззивното производство по насрещната въззивна жалба на ищеца не е изцяло решението в отхвърлителната част по иска за обезщетение за разликата до пълния претендиран размер, за да се приеме, че има отхвърлена част по този иск и съответно определяне на отговорността за разноски с оглед на отхвърлената част. Изцяло е отхвърлена въззивната жалба, подадена от ответника и изцяло е уважена насрещната въззивна жалба на ищеца, поради което се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски само в полза на ищеца. Неоснователно е също така и оплакването срещу присъденото по чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение за адв. С. от 650лв. и искането за редуцирането му. Същото правилно е определено както за оказана защита по въззивната жалба на ответника и депозиран писмен отговор по нея, така и за изготвяне на насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част по иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. с чл.225 КТ за посочената сума и период и явяване в едно съдебно заседание пред въззивна инстанция. При гореизложените съображения, частната жалба срещу обжалваното определение, с което е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските е частично основателна по отношение на дължимите разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство с оглед на отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 ГПК, а в останалата част е неоснователна и следва да бъде потвърдено определението, с което е отказано да се измени решението на възизвиния съд в частта за присъждане на разноски за въззивна инстанция в полза на ответника, както и относно размера на адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция по чл.38, ал.2 ЗА. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,