Определение № 6073 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две молби, съответно от "Химбокс" ЕООД със седалище в гр.София и от „Смарт Софт“ ЕООД – двете за изменение на решение № 3642 от 07.04.2025 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. В молбата на "Химбокс" ЕООД се иска присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени на 1500 лв. всяко без изложени конкретни доводи. В молбата на „Смарт Софт“ ЕООД се иска намаляване на присъдените разноски като прекомерни. Изложени за общи доводи в тази връзка. Ответника по молбите - директора на Основно училище „Свети Свети Кирил и Методи“, гр. Елхово в представени писмени отговори счита молбите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Двете искания за изменение в частта му за разноските на решение № 3642 от 07.04.2025 г., са подадени от надлежни страни и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледано по отделно и по същество, всяко едно от тях е неоснователно. В постановеното по делото решение съдът е изложил подробни мотиви защо всяко едно от направените от пълномощниците на "Химбокс" ЕООД и на „Смарт Софт“ ЕООД възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно. Съдебният състав не намира основание да измени посоченото в решението относно неоснователността на възражението за прекомерност, а и доводите в молбите освен че са твърде общи, не са от такова естество, че да променят формирания вече категоричен извод на съда относно разноските. Разпоредбата на чл.248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл.248 от ГПК съдът може да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Същевременно с писмените си отговори на ответника директора на СУ "Св. св. Кирил и Методий", са поискали да им се присъдят разноски в настоящото производство. Тези искания са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл.248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. За това производство страните нямат право на разноски, тъй като това производство има за предмет претенцията за изменение в частта на разноските на съдебния акт, с който е приключило главното производство. Тази претенция има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива. Т.е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Затова исканията следва да се оставят без уважение. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение