Определение № 445 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2020 г.

Производството е по ч. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 24302/ 18.10.2019 г. по гр.д. № 8628/ 2018 г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение искането на Министерство на правосъдието за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Определението се обжалва от Министерство на правосъдието. Жалбоподателят се оплаква, че е недопустимо – при липса на функционална компетентност въззивният съд се е произнесъл по касационна жалба, а не по молба по чл. 248 ГПК. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. От ответника по частната жалба Д. И. М. не е постъпил писмен отговор. С решение № 6031/ 12.08.2019 г. по гр.д. № 8628/ 2018 г. Софийски градски съд е потвърдил решение № 257 920/ 02.11.207 г. по гр.д. № 68803/ 2014 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска на И. П. А. срещу Министерство на правосъдието по чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. № 10 341/ 2011 г. на ДСИ при Районен съд – Варна. Със същото решение Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Д. И. М. (помагач и ответник по обратен иск) сумата 1 130.00 лв. – разноски във въззивното производство. В срока за обжалване Министерство на правосъдието с акт, именуван „касационна жалба“, е поискал изменение на въззивното решение в частта по разноските. Основното оплакване е било, че на третото лице не се дължат разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК), а евентуалното, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Настоящият състав приема обжалваното определение за допустимо. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд, а не Върховният касационен, е компетентен да се произнесе по искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, доколкото е направено в законния срок и от процесуално легитимирана страна (от осъдения за разноски ответник по обратния иск). Неоснователен е доводът в частната жалба, че въззивният съд е иззел чужда функционална компетентност. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу това определение е Върховният касационен съд, а не Софийският апелативен съд (обратно - становището на жалбоподателя). Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението по чл. 248 ГПК е и правилно. Отказът да измени решението си в частта по разноските въззивният съд е обосновал с това, че правилно в тежест на Министерство на правосъдието, ищецът по обратния иск, са поставени разноските, извършени пред въззивната инстанция от третото лице помагач, ответник по обратния иск, а възможността за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено за пръв път в молбата по чл. 248 ГПК, е погасена с приключилите устни състезания пред втората инстанция. Междувременно е влязло в сила въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД. Касационното му обжалване не е било допуснато с определение № 615/ 16.07.2020 г. по гр.д. № 322/ 2020 г. на Върховен касационен съд. Настоящият състав намира, че правилно в определението по чл. 248 ГПК е съобразено, че: 1) с въззивното решение не е разгледан по същество обратният регресен иск на Министерство на правосъдието срещу Д. М., помагач по първоначалния, но ответник по обратния иск; 2) обратният иск е винаги евентуален, а и пред втората инстанция не е осъществено процесуалното условие, под което е предявен – основателност на първоначалния иск; 3) хипотезата е сходна с тази по чл. 78, ал. 4 ГПК, при която ответникът има право на разноски, а чл. 78, ал. 10 ГПК не се прилага и 4) не ищецът по първоначалния иск, а ищецът по обратния иск е страна по процесуалното правоотношение по обратния иск, т.е. и по аналогия от чл. 78, ал. 4 ГПК Министерство на правосъдието е длъжникът по вземането за репариране на разноските, сторени от ответника по този иск, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 130. 00 лв. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира също, че правилно в определението по чл. 248 ГПК е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК Министерство на правосъдието е направило за пръв път с искането за изменение на въззивното решение в частта по разноските, а приключилите устни състезания са погасили (преклудирали) възможността да обсъжда съответствието на заплатеното адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото по обратния регресен иск. Касационният състав е длъжен да потвърди обжалваното определение по чл. 248 ГПК, доколкото с него са приложени правилно обсъдените разпоредби. При този изход на делото в тежест на жалбоподателя остават направените в производството разноски, а ответникът не дължи юрисконсултско възнаграждение. При тези мотиви, съдът