Определение № 1735 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2379/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9003/19.04.2023 г. на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г. - Д., срещу определение № 700/14.03.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 616/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу разпореждане № 18815/05.11.2022 г. по гр. д. № 14083/2021 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на определението и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд е приел, че с разпореждане от 03.11.2022 г., след констатирани нередовности на исковата молба, първоинстанционният съд я е оставил без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, като е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от ищеца, която апелативният съд е счел за недопустима. Посочил е, че разпореждането на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което се дават указания на страната да отстрани нередовности на исковата си молба, не подлежи на самостоятелен контрол. Това е така, тъй като съдебният акт не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК – определението да прегражда по-нататъшното развитие на делото, или изрично да е предвидена неговата обжалваемост. Законосъобразността на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК се проверява при постановяване на съдебен акт, с който се слага край на производството - определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството (ако не се отстранят констатираните нередовности), респ. съдебно решение. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Подадената от М. Д. частна жалба правилно е преценена за процесуално недопустима, като насочена срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което на ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите на исковата си молба. Законодателят не е предвидил изрична обжалваемост на разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК, а от друга страна – с този съдебен акт не се прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал. 1 ГПК). На самостоятелно обжалване подлежи разпореждането за връщане на исковата молба, ако нередовностите не бъдат отстранени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение