Решение № 4119 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16244/2009 г.

Решение № 4119 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16244/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е жалба на Румен Иванов Желязков от гр. Добрич срещу решение № 594/29.10.2009 г. по адм. д. № 305/2007 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 080000783 от 16.10.2006 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 980 от 15.12.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ДОПК за 2004 г. в размер на 11 307, 92 лв. и лихви - 2021, 22 лв. Навеждат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА с мотиви за законосъобразността на същия, след направен подробен анализ на доказателствата по делото, включително тези ангажирани от жалбоподателя в хода на ревизията и във фазите по обжалване на РА по административен и съдебен ред. Решението е правилно. С влязъл в сила РА№ 08000083 от 06.03.2006 г., издаден на същия жалбоподател, действащ като ЕТ "РИЖ-Румен Иванов" са установени приходи от продажби на стоки за 2003 г. в размер на 70 399, 43 лв. в обекти, където търговеца осъществява патентна дейност - търговия на дребно в обекти в гр. Добрич, за което е подал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Предвид реализирания оборот за предходната 2003 г., при ревизията извършена на търговеца за 2004 г. е установено, че е следвало да формира данъчната основа по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). В хода на ревизията за 2004 г. е констатирано, че са издадени фактури от различни доставчици, които не са отразени в счетоводството на ревизирания търговеца. Протоколите от извършените насрещни проверки на различни еднолични търговци и търговски дружества съдържат констатации за издадени първични счетоводни документи за доставки на различни стоки, неосчетоводени от търговеца-ревизиран субект. При извършена проверка в обектите от органи на сектор "Оперативен контрол" при ТД на НАП-Добрич са иззети: тетрадка, малък формат, с меки корици, съдържаща записвания по дати и на суми срещу тях в хронологичен ред за периода от 26.04.2004 г. до 15.12.2004 г. и междинен отчет от ЕКАФП за периода 26.04.-15.12.2004 г. При така събраните доказателства от извършените насрещни проверки на доставчици и проверка в обектите на търговеца-ревизиран субект, където осъществява патентната дейност, ревизиращите органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Лицето е уведомено по чл. 124 от ДОПК, в отговор на което е ангажирал доказателства. Законосъобразно за ревизираните данъчни периоди, от страна на ревизиращите органи по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради поведението на ДЗЛ, което въпреки достигнатия оборот от 50 000 лв. за предходната 2003 г., не е преминало към формиране на данъчната основа по реда на чл. 21 от ЗОДФЛ (отм.). В хода на оспорване на РА не е опровергана констатацията на ревизията за установени укрити приходи. Възраженията в касационната жалба, че органа по приходите е могъл да събере информация за оборотите на подобни обекти в района и възражението, че иззетата тетрадка съдържа лична информация на служителката Теодора Карагеоргиева, а не отразява обороти на обекта, са неоснователни. Неоснователно е и възражението за дублиране на сумите по неосчетоводените фактури и тези от отразяването в иззетата тетрадка. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на това възражение се основава на заключението на приетата по делото ССЕ, в което е вписана констатацията на вещото лице, че данъчните органи са използвали верен подход за определяне на приходите от неосчетоводените фактури за покупки, данъчният орган е взел предвид извършените разходи - закупени стоки. При определяне на данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) полученият приход с неосчетоводените фактури и надценката 108% е намален с отчетната стойност по фактурите. Според вещото лице неоснователно е възражението в жалбата за двойно увеличаване на финансовия резултат - веднъж с осчетоводяване на фактурите и втори път с неотчетените приходи от тетрадката и в тази връзка е отразено в заключението, че не е налице дублиране или двойно увеличаване на данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г.. В касационната жалба се поддържа възражение по експертизата в тази част, с довод, че вещото лице не е изследвало наличие на разлика в сумите при проверката от ревизиращите органи и от органите на сектор "Оперативен контрол", което според касатора обосновава неправилност на констатациите на вещото лице. Тези възражения са неотносими в настоящото производство, а е следвало да се направят при приемане на заключението на вещото лице и евентуално с искане за поставяне на допълнителна задача на вещото лице. След като жалбоподателят е преценил, че такива процесуални действия не са необходими за доказване на защитната му теза, фактите следва да се ценят така, както са установени и процесуалното бездействие на страната в първоинстанционното производство не може да бъде преодоляно в касационното производство или да се използва като довод за незаконосъобразност на постановеното от съда съдебно решение. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за неопровергани констатацията на ревизията, въпреки ангажираните от ДЗЛ доказателства в хода на административното и съдебно обжалване на РА. Всички възражения на жалбоподателя са приети като неоснователни и недоказани. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда, обосновали извод за недоказаност на възраженията по РА. По изложените съображения, приетите с обжалваното съдебно решение изводи за доказано наличие на недекларирани приходи от обектите, където се осъществява патентна дейности за 2004 г., формиращи данъчна основа за определяне на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 от ДОПК са правилни, поради което обжалваното решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу РА следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,