Определение № 75 от 18.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 638/2016 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд–гр. Провадия и Районен съд–гр. Варна по повод жалба на М. С. С. в качеството му на управител на [фирма], срещу наказателно постановление № 15-173852 от 03.12.2015 год. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Варна. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да се произнесе е РС-гр.Варна, тъй като наказателното постановление подлежи на обжалване в района, в който е извършено или довършено нарушението, а това съгласно посоченото в същото е РС-гр.Варна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Пред Районен съд–гр. Варна е било образувано н. а. х. д. № 2030/2016 г. С разпореждане от 22.04.2016 г., постановено в закрито заседание, съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно предвид обстоятелството, че нарушението е извършено на територията на [населено място], което се намира в съдебния район на РС-гр.Провадия, който е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на М. С.. Със същото определение съдията-докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил на Районен съд–гр. Провадия по компетентност. С протоколно определение № 266 от 08.06.2016 г. съдията-докладчик по образуваното пред Районен съд-гр. Варна н. а. х. д. № 152/2016 год. е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, мотивирайки се, че административните нарушения, които се състоят в неподаване на годишна данъчна декларация, са довършени към момента на тяхното отчитане в ТД на НАП – Варна, със седалище на територията на гр. Варна. Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е РС–гр.Варна. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, при определяне на подсъдността по наказателно административни дела се изхожда от обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, съобразно изложените в тях обстоятелства за мястото на извършване на нарушението. В атакуваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят М. С. С. е санкциониран за това, че в качеството на управител на [фирма], като дружество, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за 2014 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД–гр. Варна. С оглед приетото в наказателното постановление нарушението е осъществено там, където се намира седалището на данъчния орган, на който е следвало да се представи съответната информация, чрез подаване на данъчната декларация по смисъла на чл.92 от ЗКПО, т. е. в гр. Варна. Това обстоятелство предопределя и компетентността на Варненския районен съд да разгледа и да реши делото. Ирелевантно за подсъдността в настоящия казус е къде се намират седалището и адресът на управление на търговското дружество, чийто управител е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ наказателно отделение