Решение № 13308 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2020 г.

Решение № 13308 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зара агро" ЕООД, със седалище гр. Гълъбово, представлявано от управителя П. П., чрез процесуален представител адвокат Д. Димитров, срещу решение № 468/04.12.2019 г. постановено по адм. дело № 608/2019 г. на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Протокол от тръжна сесия № 1/31.07.2019 г. на тръжната комисия при Областна дирекция "Земеделие"-Стара Загора, в частта за приетите решения по т. I. 7 и т. I. 8. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът тръжна комисия, назначена със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие"-Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Шиков агро" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на "Зара агро" ЕООД срещу взетите решения по т. I. 7 и т. I. 8. с Протокол от тръжна сесия № 1/31.07.2019 г. на тръжната комисия при Областна дирекция "Земеделие"-Стара Загора, с които на посочено основание чл. 47к, ал. 5 ППЗСПЗЗ е обявен за спечелил търга за ползване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд "Шиков агро" ЕООД по т. I. 7 имот № 47603.107.610, с НТП "Нива", с площ 258, 749 дка, 7 категория, в землището на с. Медникарово, община Гълъбово и по т. I. 8 – имот № 47603.107.612, с НТП "Нива", с площ 100, 630 дка, 7 категория, в същото землище. На второ място и за двата имота е класирано "Зара агро" ЕООД. Установено е по преписката, че със заповед № РД46-161/21.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 24а, ал. 1 ЗСПЗЗ чл. 47б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 47е ППЗСПЗЗ е открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд за стопанската 2019/2020 г., като е разпоредено търговете да се проведат в областните дирекции "Земеделие". Със заповедта на министъра са одобрени и образците на документите за участие в търга. Със заповед № РД-07-35/26.06.2019 г. на директора на ОДЗ-Стара Загора, на основание чл. 47ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е открита процедура за провеждане на търг /първа тръжна сесия/ с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на земи в Област Стара Загора за отглеждане на едногодишни полски култури, многогодишни фуражни култури и съществуващи трайни насаждения. В списъка – Приложение 1 са включени и двата процесни имота с начална тръжна цена – 41 лв. /дка. Назначената със заповед на директора на ОДЗ-Стара Загора комисия е констатирала, че за двата имота са подадени документи за участие от "Зара агро" ЕООД и "Шиков агро" ЕООД, като и двете дружества отговарят на изискванията на чл. 47в, ал. 1 ППЗСПЗЗ и са допуснати до търга. С решение по Протокол от 31.07.2019 г. от сесия на тръжната комисия за имоти № 47603.107.610 и 47603.107.612 за спечелил търга е обявено "Шиков агро" ЕООД. В жалбата си, класираният на второ място участник – "Зара агро" ЕООД твърди, че до участие в тръжната процедура е допуснато "Шиков агро" ЕООД, което не отговаря на обявените условия, тъй като управителят на дружеството и С. И., в качеството й на ЕТ "С. И. 2000" са свързани лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК и обработват повече от 10 000 дка земеделска земя. Съдът е събрал административната преписка, като с разпореждане от 01.10.2019 г. е разпределил доказателствената тежест и е указал на жалбоподателя, че е в негова тежест да установи обстоятелствата, на които основава направените в жалбата твърдения. В проведено съдебно заседание на 28.10.2019 г., във връзка с твърдение на жалбоподателя и направено изявление в отговора на заинтересованата страна, съдът е приел за безспорно, че управителят на "Шиков агро" ЕООД - И. И. и С. И., действаща като ЕТ "С. И. 2000", имат общо дете. За да отхвърли жалбата, Административен съд - Стара Загора е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Установил е, че за стопанската 2018/2019 г. "Шиков агро" ЕООД използва 7936, 83 дка земя, а ЕТ "С. И. 2000" – 9910, 924 дка, поради което е счел, че дружеството отговаря на изискванията на чл. 47в, ал. 1, т. 8 ППЗСПЗЗ. Посочил е, че дружеството не попада в нито една от хипотезите на свързаност по смисъла на Търговския закон и Закона за малките и средни предприятия. Посочил е, че позоваването от жалбоподателя на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК е ирелевантно за спора, доколкото ППЗСПЗЗ очертава изчерпателно изискванията, на които следва да отговарят кандидатите за участие в търга. Така постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 АПК не се установяват нарушения, съставляващи основания за отмяна на решението. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не бил разпределил правилно доказателствената тежест и не е извършил изискуемата по чл. 168, ал. 1 АПК проверка на оспорения акт. Видно от мотивите на решението съдът е спазил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и е извършил проверка на оспорения акт спрямо визираните в чл. 146 АПК основания за оспорване. Посочил е, че актът е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при правилно приложение на материалния закон. Доколко изводите, които е направил са съответни на доказателствата по делото е въпрос на правилност на решението, а не обоснова допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правните съображения на Административен съд-Стара Загора по всяко от основанията по чл. 146 АПК са изключително пълни и конкретни, като волята на съда може да бъде изведена от мотивите на акта му. По отношение на доводите за нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК следва да се посочи, че на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Всички доказателствени искания на страните, включително на жалбоподателя, са обсъдени подробно, а относимите към предмета на спора са допуснати с оглед изясняване на делото от фактическа страна. В тази връзка е и прието за безспорно от съда, че управителят на "Шиков агро" ЕООД и С. И. имат общо дете. По искане на жалбоподателя съдът е задължил тръжната комисия при ОДЗ-Стара Загора да представи списък на имотите, които ЕТ "С. И. 2000" е декларирала за обработване през стопанската 2018/2019 г., което доказателство е приобщено към делото. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства, а в мотивите на съдебния акт са изложени подробни съображения по всяко едно от направените от жалбоподателя възражения, поради което доводите за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. На преценка подлежат доказателства, приобщени от административния орган в административната преписка по издаването на административния акт по силата на чл. 171, ал. 1 АПК, както и другите доказателства, посочени от страните, по арг. чл. 163, ал. 3 АПК. Но както бе посочено, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Ето защо в случая съдът прави допустима преценки кои приобщени материали да кредитира. Обратно - съществено нарушение на процедурата по събиране на доказателства би била налице ако съдът не укаже, че за важни обстоятелства от значение за делото страните не сочат доказателства по арг. от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК. Както правилно е приел първоинстанционният съд твърдението, че "Шиков агро" ЕООД и ЕТ "С. И. 2000" са "свързани лица" съгласно § 1, т. 2 от ДР на ДОПК е ирелевантно за спора. Съгласно чл. 24а, ал. 8 ЗСПЗЗ до участие в търговете и конкурсите за отдаването под наем или аренда на земи от Държавния поземлен фонд не се допускат свързани лица по смисъла на Търговския закон /Т3/ и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/, които обработват повече от 10 000 дка. Аналогична разпоредба е разписана и в чл. 47в ППЗСПЗЗ, поради което в приложимия закон и правилника към него изрично е указано, какво се има предвид при използване на термина "свързани лица". В § 1 от ДР на ТЗ е посочено, че "свързани лица" са 1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; 2. работодател и работник; 3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; 4. съдружниците; 5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; 6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; 7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; 8. лицата, едното от които е търговски представител на другото; 9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото, както и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните /ал. 2/. В чл. 4, ал. 5 ЗМСП е посочено, че свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения: 1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; 2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; 3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; 4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. От събраните по делото доказателства е установено, че И. И. и С. /К./ имат общо дете, но това не означава, че попадат в дефиницията на "свързани лица" и "свързани предприятия". Представените с касационната жалба справки от Службата по вписванията също не доказват по никакъв начин наличието на свързаност по смисъла на ТЗ и ЗМСП. Това, че имат общи имоти, при закупуването на които са били гаранти един на друг, ипотекарни длъжници или съсобственици, не може да се приеме за свързаност по смисъла на закона Неоснователно е твърдението, че И. И. и С. /К./ живеят на един адрес. Видно от представената от касатора справка, издадена от община Стара Загора, И. И. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], а адресът на С. К. е в [населено място]. Доколкото по делото не са събрани доказателства за наличие на свързаност между "Шиков агро" ЕООД и ЕТ "С. И. 2000" по смисъла на ППЗСПЗЗ, правилно съдът е достигнал до извод за законосъобразност на издадения от тръжната комисия акт. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че не са налице твърдените основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не се дължат. Такива не са поискани от ответната и заинтересованата страни, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение