Допълнително решение № 121 от 16.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 355/2011 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК Образувано е по молба на А. Г. К.-синдик за допълване на решение № 23/26.04.2012 г. по настоящето дело. Насрещните страни С. О.-С. и Б. С. АД в н.-С. са подали отговори, че молбата на синдика е недопустима, а и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата изхожда от легитимирано лице и е подадена в срока по чл.250,ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. В случая не става дума за допълване на решението, защото съдът се е произнесъл изцяло съобразно петитума на исковата молба, съответно въззивното решение в обжалваната част, касационната жалба и определението по чл.288 ГПК. По отделни доводи на страните не може да се иска допълване. Същото важи когато съдът не се е произнесъл по някое от възраженията на ответника. Чл.293,ал.4 ГПК, на който се позовава молителят, се отнася само за въззивното решение и когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл.270 ГПК. Касационният съд също е ограничен от разпоредбата на чл.269 ГПК и проверява допустимостта на въззивното решение само в обжалваната негова част. Предмет на касационно обжалване е въззивното решение. Съобразно развитието на първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че макар ищецът да е предявил иска по чл.694 ТЗ срещу Б. С. АД в н.-С., представлявано от синдика, в производството е участвал изп.директор на търговеца в несъстоятелност М. Г. П., допусната от съда по съображения, че има процесуални права да го представлява, тъй като с решението за обявяване в несъстоятелност не е лишена от такива. Следователно и в двете съдебни инстанции по същество търговецът в несъстоятелност е представляван и от законния си представител-изп.директор М. П.. В този смисъл виж и Р № 190/9.12.2011 г. по т.д. № 976/2010 г. на ІІ т.о. С прекратяване на производството по въззивното дело в обжалваната част, всъщност първоинстанционното решение в тази му част-за уважаване на исковете по чл. 694 ТЗ, е влязло в сила. По изложените съображения, искането за допълване на решението е неоснователно и затова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.250 ГПК, ВКС-І т.о.