Определение № 175 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2013 г.

Производството е по член 274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№477/30.01.2013г.,подадена от М. П. Н. от [населено място] против определение №438/27.12.2012г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№572/2012г. по описа на същия съд,с което се обезсилва определение №1397/18.10.2012г. постановено по гр.д.№137/2006г. по описа на Плевенски окръжен съд,в частта му,с която се оставя без разглеждане,като недопустима частната жалба на М. П. Н. против горепосоченото определение на Плевенски окръжен съд.С постановеното в тази му част определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по член 402 ГПК на ответницата М. П. Н. с вх.№8764/09.10.2012г. за отмяна на допуснатото от Плевенски окръжен съд обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка-запор на дружествените дялове на [фирма] П.,съгласно определение №556/17.11.2008г. по гр.д.№137/2006г. Постъпила е и частна касационна с вх.№ 613/06.2013г.,подадена от Т. А. Т. от [населено място] против горепосоченото въззивно определение,в частта му,с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№9859/07.11.2012г. на Т. А. Т. против определение №1397/18.10.2012г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№137/2006г по описа на съда,в частта му за оставяне без уважение молбата на ищеца Т. А. Т. с вх.№ 8144/25.09.2012г. за отмяна на допуснатото от Плевенски окръжен съд обезпечение,съгласно определение на същия съд №556/17.11.2008г. постановено по гр.д.№137/2006г.-за отмяна на определената от съда гаранция в размер на 4000 лева,вносима от ищеца на осн.чл.391,ал.2 ГПК и за издаване на обезпечителна заповед след внасяне на гаранцията. По частната касационна жалба на М. П. Н.: Настоящият съдебен състав на ВКС,счита че подадената частна касационна жалба е недопустима. Обжалваното определение не е от кръга на тези,които преграждат развитието на спора,както и не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие.Контролът по отношение на тези определения е двуинстанционен,както е приел ВКС с Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. на ОСГТК.С произнасянето на Великотърновския апелативен съд,двуинстанционният контрол на определението е изчерпан. Разпоредбата на член 396,ал.2,пр.3 ГПК в случая е неприложима,тъй като обхваща определенията на въззивния съд,с които обезпечението е било допуснато,след отмяна на първоинстанционния акт,с което е било отказано. Обстоятелството,че в диспозитива на определението въззивният съд е посочил,че то е обжалваемо е без значение. По частната касационна жалба на Т. А. Т.: Подадената частна касационна жалба е недопустима,тъй като обжалваното въззивно определение,не подлежи на касационен контрол,с оглед изложените по-горе съображения. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд