Решение № 8636 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2014 г.

Решение № 8636 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2014 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Т. А. чрез пълномощника й - адвокат М. Д. против решение № 7764 от 9.12.2013 година по адм.дело № 1966/2013 година на административен съд - С. град в частта му, в която е отхвърлен, като неоснователен искът да бъде осъдена общинска служба по земеделие - О. купел да извърши описните четири категории действия във връзка с обезщетителна процедура по ППЗСПЗЗ. Прави възражения за несъответствие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Общинска служба по земеделие чрез процесуалния си представител изрязава становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че процедурата по чл. 19 от ППЗСПЗЗ се състои от отделни етапи, провеждани от различни органи със самостоятелни правомощия. Съобразил е, че неизпълнението на предходните етапи, съставлява пречка за провеждане на последващите, поради което искането на жалбоподателката правилно е отхвърлено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 257 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Р. Т. А. да бъде осъдена Общинската служба по земеделие - О. купел да извърши описаните четири групи фактически действия, дължими по силата на чл. 19 от ППЗСПЗЗ. Първото е това по ал. 10 и се изразява в съставяне на списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя. Второто е по ал. 11 и ал. 12 - изготвяне и подаване на мотивирани предложения до общинския съвет и до министъра на земеделието и храните за определяне на свободните земи от общинския и държавния фонд, необходими за обезщетяване на собствениците. Третото е по ал. 18 и се изразява в обнародване в "Държавен вестник" на съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване. Последното е по ал. 21, т. 2 и се изразява в извършване на техническите дейности и изработване на плана за обезщетяване. Пред съда е приложена на първо място обезщетителната преписка на наследниците на С. Ц. М., между които попада и жалбоподателката. Обезщетителната процедура за тях е достигнала до етапа на издаване на решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Такова е решение № 0106 от 24.11.2010 година за определяне на наследниците право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху описаните три имота. За обезщетяване със земя и/или компенсационни бонове са определени 34.700 декара по 839 лева или всичко 29113 лева. Малко преди постановяване на решението, а именно - на 20.10.2010 година, жалбоподателката е подала искане до ОСЗ от името на наследниците на С. Ц. М. с изрично заявление, че желаят да бъдат обезщетени с равностойни земи от държавния и общинския поземлен фонд. Административният орган е представил с писмения си отговор по жалбата и преписката за периода от 2000 до 2012 година включително за направени предложения до общинския съвет на Столична община за определяне на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на правоимащите собственици и последващите искания за промени. С писмо от 25.10.2012 година ответната страна е изискала за втори път от Столична община и от общинския съвет прецизиране на имотите от общинския поземлен фонд, както и предоставяне на допълнителни земи за формиране на по-благоприятен за реституираните собственици коефициент по чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, като служебно известно обстоятелството, че не е изяснено каква част от имотите, попадащи в урбанизирани територии, подлежат на възстановяване. Причината е, че не са изработени всички помощни планове и не са приключили реституционните процедури. Едва след приключването им може да се определи коефициентът по чл. 19, ал. 16 от правилника и да се изготви задание за приемането на план за обезщетяване. На това основание е приел искането за неоснователно и го е отхвърлил по отношение на четирите претенции. Така постановеното решение е правилно в частите му, в които е отхвърлено искането за осъждане на ответната страна да извърши действия по чл.19, ал.11, ал.18 и по ал.21, т.2 от ППЗСПЗЗ.. Върховният административен съд е посочил в решение № 14697 от 7.11.2013 година по адм.дело № 6455/2013 година, че основна предпоставка за основателност на претенцията е претендираното действие да може да се реализира от административния орган директно по силата на правна норма, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Тази предпоставка в случая по двете цитирани алинеи на чл.19 не е налице, тъй като не е издадено протоколно решение по чл. 19, ал. 16 от правилника. Безспорно е по делото, че ОСЗ не е издала индивидуалния административен акт за определяне съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за конкретната община. С така определения коефициент се редуцира стойността на дължимото обезщетение на всички правоимащи. Издаването на решението е задължителна предпоставка за изготвяне на план за обезщетение и съответно обнародване на съобщение за това в „Държавен вестник”. Като е приел искането за неоснователно досежно претенцията за извършване на действия по чл. 19, ал. 18 и ал. 21, т. 2 от ППЗСПЗЗ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Правилно е решението и в частта му, в която е прието, че общинката служба е изготвила списък със свободните земи от общинския поземлен фонд и го е приложила към предложението до общинския съвет за определяне на общинските земи за обезщетяване. В тази връзка са представени писмени доказателства, които съдът е взел предвид при постановяване на решението и които са залегнали в приетите за установени факти по делото. В останалите му части, обаче решението е неправилно. Съдът голословно е приел за установени твърденията за липса на приключили процедури по чл. 13а, чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, съдържащи се в писмения отговор и писмената защита на пълномощника на административния орган. Приел ги е за служебна информация за първи път в решаващите мотиви на решението, без да я предяви, като такава на страните по делото. По този начин е лишил жалбоподателя от каквато и да било възможност да оспори подобно твърдение, както и да вземе отношение по относимостта му към искането за провеждане и приключване на обезщетително производство. На следващо място е допуснал пълно смешение на трите самостоятелно предявени искания и без какъвто и да било анализ на всяка една от трите хипотези е счел общо жалбата за неоснователна. Наистина в нормата на чл.19 са уредени различните етапи, през които преминава обезщетителната процедура, но съдът без каквито и да било конкретни мотиви е отхвърлил искането за извършване на първоначалните действия, каквито са тези по чл. 19, ал. 10. Това са действията във връзка със съставяне на списък по землища за наличната свободна държавна земя. Доказването на обстоятелството, че е изготвен такъв списък е в тежест на ответната страна. С приложените писмени доказателства - приложение № 1 към изготвено предложение от ОСЗ до Столичния ощински съвет, е видно, че административният орган е изготвил списък само на общинските земи за землищата на кв. Горна баня и С. Липсват каквито и да било данни за изготвяне на списък за земите от държавния поземлен фонд. Съдът не е изпълнил задължението си да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Това процесуално нарушение е довело до непопълване на делото с необходимия доказателствен и фактически материал, предпоставка за решаването на правния спор и обосноваващо правните изводи за наличието или липсата на предпоставките за уважаване на иска по чл. 257 от АПК. Отделно от това, съдът не е обсъдил изобщо дали ответната страна е изпълнила задълженията си по чл. 19, ал. 12, като направи мотивирано предложение до министъра на земеделието и горите за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд. Не е съобразил и цитираното вече решение на Върховния административен съд, образувано по искане от същата жалбоподателка, но насочено срещу бездействие на министъра на земеделието и храните. Допуснатите процесуални нарушения са довели до постановяване на неправилно решение в посочените му части и съставляват отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в тези му части следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ще следва да се остави без уважение искането на пълномощника на касаторката за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, този въпрос подлежи на решаване при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение