Определение № 72 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. Т. Т. против определение № 260725 от 17.03.2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение №3,т.1 от 09.02.2021 г. на съдия по вписванията при РС-Първомай, постановено по заявление вх. № 177/09.02.2021 г., подадено от частният жалбоподател, с което е постановен отказ за вписване на декларация рег. № 412 от 03.02.2020 г. по описа на нотариус Н. К. с рг. № 428 в НК, съдържаща изявление за прекратяване на договор за аренда, вписан под № 1,т.1, дв.вх. руг. № 114/26.01.2016 г. за срок от 50 години поради смърт на арендатова. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон з чл. 27, ал.1 т.5 ЗАЗ и за нарушение на процесуалните правила, защото въззивният съд не се е уверил чрез справка от НБДН, че аредаторката е починала, каквато справка жалбоподателя не може да извърши сам. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на противоречие с т.6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, защото съдът не е извършил сам проверка на идентификацията на арендаторката, като страна по прекратения по силата на закона със смъртта й договор за аренда. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Със заявление вх. № 177/09.02.2021 г., частният жалбоподател Н. Т. Т. е поискал вписване на удостоверено с нотариално заверена декларация рег. № 412 от 03.02.2020 г. по описа на нотариус Н. К. обстоятелство – прекратяване на договор за аренда вписан под № 1,т.1, дв.вх. руг. № 114/26.01.2016 г., който е за срок от 50 години. В декларацията е посочил, че е уведомил, съгл. чл. 17, ал.3 ЗАЗ чрез телепоща арендаторката, че е придобил имота и рентата следва да се изплаща на него, но уведомлението не е получено, като е отбелязано, че арендаторката е починала. Съдията по вписвания е отказал вписване, защото съгл. чл. 112, ЗС и чл. 2 ПВп, на вписване подлежат само актовете, за които законът или ПВп. изрично предвижда това, а декларацията не е акт, за който ЗАЗ и Правилникът за вписванията предвижда такова. Въззивната инстанция е приела, че този мотив е незаконосъобразен, тъй като, макар по нашето право за сега да се вписват само актове, в чл. 27, ал.2 ЗАЗ изрично е предвидено, че прекратяване на договора за аренда на земя се вписва в службата по вписване. Прието е, че това е обстоятелство, което законът изрично предвижда да се вписва. Отказът обаче е потвърден, защото смъртта на арендаторката е факт, посочен само от телепоща, което не е достатъчно, за да се удостовери това обстоятелство. При отказ на съдията по вписванията, окръжният съд, на който е подсъдна частната жалба против него, в изпълнение на принципа за законност / чл. 5 ГПК/, на служебното начало, предвидено в чл. 7 ГПК и на задължението му да установи истината – чл. 10 ГПК, действа като въззивна инстанция и като такъв може и сам да събира и обсъжда доказателства за изясняване на повдигнатия с частната жалба въпрос, включително и когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. Той е длъжен да следи служебно (и при отсъствие на изрично оплакване за това) да приложи и императивни правни норми. (така - Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 123/2009 г., II г.о.; Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 61/2010 г., II г.о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4190/2016 г., I г.о, и Определение № 2/03.01.2019 г. по гр.д.№ 3113/2019 г. ІІ гр.о..). В изпълнение на посочените принципи, пораждащи задължения за въззивната инстанция, Окръжен съд Пловдив е следвало да извърши сам справка в НБДН, до каквато съдът има достъп за разлика от заявителя. В производството по частната жалба, съдът е можел и да укаже или да съдейства на частният жалбоподател да се снабди с доказателства за смъртта на арендатора. Като не е сторил това, съдът е нарушил цитираните правни норми и съдебна практика на ВКС, включително и ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.6, която задължава съдията по вписванията, а при жалба против отказ и въззивната инстанция да следи и служебно за идентифициране на лицата. Затова следва да се допусне касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. При извършена служебно справка от НБДН се установи, че арендаторката А. И. Т. е починала на 30.05.2017 г. На основание чл. 27, ал.1 .5 ЗАЗ, договорът за аренда е прекратен по силата на закона, а на основание чл. 27, ал.2 ЗАЗ това обстоятелство подлежи на вписване в службата за вписване. Следователно частната касационна жалба е основателна. Обжалваното възивно определение е неправилно като резултат и следва да се отмени, а по същество следва да се постанови вписване на прекратяване на арендния договор на основание чл. 27, ал.1 т.5 ЗАЗ По изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение