Решение № 5329 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 291/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Д., В. Р. Ц., Н. Г. К., Б. Т., К. К., М. С. К., Г. В. М., Т. В. М., И. В. М., Ц. Г., подадена чрез пълномощника адвокат М. Владимирова против решение № 28610 от 31.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8932/2024 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РВТ22-РД09-148/18.05.2022 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение като неправилно с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират разноски съгласно представен списък. В хода на производството като касационен жалбоподател е заличена Б. Т. и на нейно място са конституирани като касационни жалбоподатели наследниците, а именно: Л. И. Т. - съпруг и И. Л. Т. – дъщеря. Ответникът - кметът на район "Витоша" - Столична община чрез пълномощника си в представена писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на размера на адвокатските хонорари. Ответниците - В. К. М. и Р. Г. М., чрез пълномощника адвокат М. Владимирова, в представен писмен отговор изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - А. И. К. и В. И. К., чрез пълномощника адвокат К. Горанов в представен писмен отговор и писмени бележки оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Претендират разноски, за които представят списък. По делото е постъпило и заявление от 05.12.2025 г. от процесуалния представител на ответниците А. И. К. и В. И. К., с което се иска произнасяне по депозираната на 02.09.2025 г. молба по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – София – град е образувано след отмяна на влязло в сила решение № 3298/18.05.2023 г., постановено по адм.д. № 6458/2022 г. по описа на АССГ, с решение № 8395/05.07.2024 г., постановено по адм.д. № 5127/2024 г. на Върховен административен съд (ВАС), петчленен състав е постановена отмяна на решение №3298/18.05.2023 г .по адм. д- №6458/2022 г. на Административен съд Софи-град, потвърдено с решение №2687/06.03.2024 г. по адам. д. №8953/2023 г. на Върховния административен съд. Административен съд – София – град е бил сезиран с жалба от настоящите касационни жалбоподатели против цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 6, предложение второ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да се прокара временен път през ПИ с идентификатор № 68134.1975.1149 по КК на район „Витоша“, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГГК, кв. 26, м. „Киноцентъра I част – разширение“, представляващ трасе, отредено за улица - тупик от о.т. 35а до о.т.35б, кв.26 от действащия регулационен план на гр. София, м. „Киноцентъра I част – разширение“, одобрен със заповед № РД-50-09-80/16.03.1990 г. на председателя на ИК на СНС, със засегната площ 61.50 кв.м от служещия имот, за осигуряване достъп до поземлен имот с идентификатор № 68134.1975.2740 и поземлен имот с идентификатор № 68134.1975.2742 (УПИ IX-521 и УПИ VIII-521), кв. 26, м. „Киноцентъра“ район „Витоша“, София. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е извел извод за неоснователност на твърдението на жалбоподателите за нищожност на заповедта поради липса на номер и дата на издаване, като е посочил че видно от съдържанието на заповедта същата е издадена от административния орган с изходящ номер и дата. След направен анализ на събраните по делото доказателства, включително на комплексната съдебно-техническа експертиза е прието, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като проектната задънена улица по о.т. 35а - о.т. 35б, с която следва да се осигурява достъп до парцели УПИ VIII-521 (ПИ 68134.1975.2742) и IX-521 (ПИ 68134.1975.2740), собственост на А. И. К. и В. И. К., е проведена при максимално съобразяване с теренните особености и е с надлъжен наклон между определящите я осови точки о.т. 35а и о.т. 35б от около 6,50%. Съдът е посочил, че този процент отговаря на предвидените изисквания на приложение № 13 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Според експертите съществуващата растителност в имота на жалбоподателите не притежава качества, които да изискват нейното запазване. Съдът е направил извод, че липсва нарушение на изискванията на предл. 2 на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Съдът е посочил, че експертите са взели под внимание и направеното от настоящите касатори мотивирано предложение за изменение на ПУП и предложен друг вариант за прокарване на временен път, но е установено, че същото разглежда теоретична възможност и не е съобразено с теренните особености и съществуващия на място наклон. Съдът е посочил, че предложението е внесено в НАГ след издаване на обжалваната заповед. В заключение съдът извежда извод, че предвиденият със заповедта вариант за трасе е възможно най-благоприятен и икономичен. Чрез него се постига целта на закона и се засягат в най-малка степен обслужващите имоти. Решението е правилно, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изричение второ, предложене второ АПК. Правилен и законосъобразен е изводът на административния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в пределите на предоставената му власт, при спазване на изискуемата форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателите за нищожност на оспорения акт са във връзка с неспазването на установената форма поради липса на номер и дата на издаване. Както административният съд законосъобразно приема подобен порок не представлява нарушение на изискуемата форма на акта до степен, която би обусловила нищожност, тъй като видно от съдържанието на заповедта, същата е издадена с генериран изходящ номер, дата и точен час. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта винаги води до нищожност, а в случаите на процесуални пороци в широк смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на акта е винаги конкретна и се обуславя от вида и тежестта на порока, от който същият е засегнат. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед поради съответност на изяснената по делото фактическа обстановка на визираното правно основание по чл. 190 ЗУТ, което урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Установено е наличието на всички предпоставки по чл. 190, ал. 1 и ал. 6 ЗУТ. Не е спорна липсата на постигнато съгласие между заявителя и собствениците на засегнатия имот, в която хипотеза кметът на съответната община е длъжен да издаде заповед за прокарване на временен път. Доказана е и втората предпоставка за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, а именно невъзможност да се осигури транспортен достъп до УПИ VIII-521 (ПИ 68134.1975.2742) и УПИ IX-521 (ПИ 68134.1975.2740), кв. 26, м. „Киноцентъра“ район „Витоша“, София, което налага прокарването на временен път с цел ползването на същите. Съобразено е изискването, разписано в чл. 190, ал. 3 ЗУТ, съгласно което временният път по възможност трябва да следва новите улици по предвижданията на действащия ПУП. В случая това е влезлият в сила план, одобрен със заповед № РД-50-09-82/16.03.1990 г. на председателя на ИК на СНС. Установено е, че имотите на А. И. К. и В. И. К. - УПИ IX-521 (ПИ 68134.1975.2740) и УПИ VIII-521 (ПИ 68134.1975.2742) от кв. 26 по действащия ПУП от 1990 г. са предназначени за индивидуално вилно застрояване, респективно - за ниско жилищно застрояване съгласно ОУП на СО от 2009 г. Достъпът до тях се осъществява по проектната задънена улица по о.т. 35а - о.т. 35б, което е установено от заключението на приетата експертиза. Установено е също, че проектната задънена улица е проведена при максимално съобразяване с теренните особености и е с надлъжен наклон между определящите я осови точки о.т. 35а и о.т. 35б от около 6,50%. Установено е, че имотите, достъп до които се осигурява с процесната заповед, имат лице само по проектираната нова задънена улица. Установено е също, че одобреният вариант на временен път е единствено възможният и не е налице друга целесъобразна техническа възможност за осигуряване на достъп до УПИ IX-521 и VIII-521. Заключението на съда е обосновано, мотивирано и доказано с оглед на събраните по делото писмени доказателства и експертизата. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делот, право на разноски за настоящата инстанция имат ответниците по касация, за които решението е благоприятно и които са поискали присъждането им - кметът на район "Витоша" - Столична община и А. И. К. и В. И. К.. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на бюджета на органа трябва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро. При липсата на възражение за прекомерност в полза на ответниците А. И. К. и В. И. К. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в доказан размер от 2045.16 (две хиляди и четиридесет и пет евро и шестнадесет евро цента) евро. Относно постъпилото заявление от 05.12.2025 г. от процесуалния представител на ответниците А. И. К. и В. И. К., с което се иска произнасяне по депозираната на 02.09.2025 г. молба по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските настоящата съдебна инстанция счита, че същото следва да се изпрати на Административен съд – София – град за произнасяне. На 02.09.2025 г. в АССГ е постъпила молба вх. № 21873 от процесуалния представител на ответниците А. И. К. и В. И. К., за изменение на решение № 28610 от 31.08.2025 г. в частта за разноските. По така постъпилата молба АССГ не се е произнесъл, въпреки че е администрирал същата. С § 27 от ЗИД на АПК (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а, който предвижда специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 176а, ал. 4 АПК при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Има се предвид искане за изменение на решението в частта за разноските направено от касационния жалбоподател, а не от насрещната страна, както е в процесния случай. Този извод следва от тълкуването на останалите алинеи на чл. 176а АПК. Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Безспорно съдебното производство по обжалване на заповед № РВТ22-РД09-148/18.05.2022 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община, предмет на съдебен контрол по адм. дело №8932/2024 г. по описа на АССГ, е образувано на 11.09.2024 г., т.е. преди датата на влизане в сила на изменението на АПК – 05.08.2025 г. и към този момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Постановено е съдебно решение на 31.08.2025 г., което поради обжалването му с касационна жалба не е влязло в сила, т.е. съдебното производство не е приключило. Предвид изложеното в настоящия случай компетентен да се произнесе по искането с правно основание чл. 248 ГПК във връзка с чл.144 АПК за изменение на съдебното решение в частта на разноските е съдът, постановил съответния съдебен акт, т. е. АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и §40 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 63/2025 г. в сила от 05.08.2025 г.) Върховният административен съд, второ отделение,