Определение № 2454 от 06.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Ц. Я. от гр. София срещу Определение №39022 от 24.11.2025 г. на Административен съд София - град по административно дело №11947/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Ц. Я. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-5310-000055 от 12.09.2025 г. на началник група КПДГПА Кюстендил към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Кюстендил и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - Р. Ц. Я., счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството, тъй като жалбата срещу оспорвания административен акт е подадена по пощата на 20.10.2025 г. или един ден преди изтичане на срока за обжалване. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба – началник група КПДГПА Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С Определение №39022 от 24.11.2025 г., на основание чл. 159, т. 3 и 4 АПК, първоинстанционният съд прекратява производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че оспорваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 07.10.2025 г., като срокът за обжалването й е изтекъл на 21.10.2025 г. (работен ден). Жалбата е подадена на 24.10.2025 г. поради което е недопустима поради просрочие. Определението е неправилно. Мотивите на първоинстанционният съд не кореспондират с посоченото правно основание за прекратяване на съдебното производство. От една страна съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима поради просрочие, което съответства на основанието за прекратяване на съдебното производство по чл. 159, т. 5 АПК. От друга страна, съдът сочи като правни основания за прекратяване на съдебното производство чл. 159, т. 3 АПК (оспореният административен акт е оттеглен) и чл. 159, т. 4 АПК (оспорващият няма правен интерес от оспорването) във връзка с които няма изложени мотиви от първоинстанционния съд. От представените с частната жалба товарителница и касов бон се установява, че жалбата до административния съд е подадена на 20.10.2025 г. Законоустановеният 14 - дневен срок за оспорване е изтекъл на 21.10.2025 г. (вторник - работен ден). При така установените по делото релевантни факти изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването е несъответен на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. Преди да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е следвало да укаже на жалбоподателя да представи доказателства, че жалбата е подадена в срок, тъй видно от доказателствата по делото, последната е изпратена по пощата. С оглед на горното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд