Определение № 12 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 38/2013 г.
ВКСI гражданско отделение24.01.2013 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. Б. за спиране изпълнението на решение № 505 от 02.09.2011г. по гр.д.№ 741/2010г. на ВКС ІІ гр.о. в осъдителната му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Делото е образувано по молби за отмяна № 1023675/13.06.2012г., подадена от А. П. Б. против решение № 505 от 02.09.2011г. по гр.д.№ 741/2010г. на ВКС ІІ гр.о. в частта, с която е осъдена да предаде владението на сдружение с нестопанска цел „А.” върху поземлен имот 219 от кв. 81а по плана на Б. с площ 4040 кв.м.и поземлен имот 1615 от същия квартал с площ 4860 кв.м. и молба вх.№ 1014520 от 30.03.2012г. на третото лице Столична община на основание чл. 304 ГПК а отмяна на същото решение. И по двете молби се иска спиране на изпълнението на осъдителното решение. С определение № 699/12.10.2012г. е оставена без уважение молбата на Столична община за спиране на изпълнението, поради това, че Общината е частен правоприемник, придобил права в хода на исковото производство и като такава е обвързана от силата на пресъдено нещо, т.е. не е трето лице-необходим другар, който в това си качество да е обвързан от решението без да е могъл да участва. С настоящото определение, съдът се произнася по искането за спиране в молбата на Б.. Тя е била ответник по иска и в хода на производството се е разпоредилас двата имота, предмет на спора. Видно от призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20118470400807 на ЧСИ Н. П., въводът във владение на основание изпълнителен лист, издаден по решение № 505 от 02.09.2011г. по гр.д.№ 741/2010г. на ВКС ІІ гр.о е бил насрочен за 05.04.2012г. В кориците на настоящото дело се намира протокол за въвод от същата дата, от който е видно, че осъдителното решение е изпълнено и по отношение на частния правоприемник, придобил права върху имотите в хода на исковото производство – Столична община. Изпълнението е било факт към 05.04.2012г. от преди подаване на молбата за отмяна – 13.06.2012г. Предвид изложеното, съдът намира, че за молителя няма правен интерес от спиране на изпълнението, поради което молбата следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът