Определение № 10150 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. В., чрез пълномощник адв. Л. Георгиев, против протоколно определение № 1070/14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 272/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Видин, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу изричен отказ на „Сити Кеш“ ООД, гр. София, обективиран в писмо от 10.06.2026 г., изготвено по повод постъпила молба от И. Л. В. с дата 11.05.2026 г., и производството по делото е прекратено. С определението са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради несъответствието му с разрешенията, дадени с правото на ЕС, които са задължителни за българския съд. Оспорват се изводите на АС – Видин за бланкетно позоваване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 в молбата от 11.05.2026 г. и произтичащата от това липса на направено валидно заявление за упражняване на права по този регламент. Частният жалбоподател препраща към подробните съображения, изложени в жалбата му до първоинстанционния съд, като въз основа на тях иска отмяна на протоколното определение и постановяване на решение, с което да бъде уважена подадената жалба. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответната страна – „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, чрез пълномощник юрк. В. Вълканов, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Твърди, че атакуваното определение съответства на вече формиралата се съдебна практика, която частният жалбоподател тълкува неправилно. Поддържа, че предметът на отправеното искане с молба от 11.05.2026 г. не е упражняване на право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което съдът правилно е приел, че липсва издаден административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 39 от ЗЗЛД. По развитите в отговора на частната жалба аргументи иска оставяне на обжалваното определение в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото, възраженията на оспорващия и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С протоколно определение от 14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 272/2026 г. по описа на АС – Видин съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. Л. В., подадена против изричен отказ на „Сити Кеш“ ООД, обективиран в писмо от 10.06.2026 г., изготвено по повод постъпила молба от 11.05.2026 г., с която И. Л. В. иска да й бъдат предоставени копия от всички договори за кредит, по които тя е страна, вкл. общи условия, анекси, допълнителни споразумения и погасителни планове към тях, както и справки за извършените плащания по всеки от договорите. В молбата е посочено, че отправеното искане се основава на чл. 5, ал. 11, чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във връзка със специалната закрила по Закона за защита на потребителите. Споменат е и Регламент (ЕС) 2016/679, като единствено е посочено, че дружеството администратор на лични данни следва да изпълни задължението, което има по силата на чл. 15, § 3 от този регламент. С обжалвания пред първата инстанция акт – назован от жалбоподателя „отказ“, сезираното дружество отговаря на постъпилата от И. Л. В. молба с дата 11.05.2026 г., като уведомява същата, че не счита представеното от нея искане за валидно упражняване на право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Отговора си мотивира с аргумента, че искането е формулирано по начин, който обективно го квалифицира като искане за предоставяне на доказателства, а не като упражняване на субективно право на защита на личните данни. Допълва, че при тези обстоятелства не се дължи предоставяне на исканите документи по реда на законодателството за защита на личните данни и следователно настоящият отговор не формира нито изричен, нито мълчалив отказ по смисъла на административното право. Независимо от така изразената позиция за липса на валидно сезиране по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, с процесния акт „Сити Кеш“ ООД предоставя информация относно обработваните от него лични данни на И. Л. В. в качеството й на клиент по изплатен договор за потребителски кредит, и по-специално дава подробни сведения относно категориите лични данни, целите на обработването на тези данни, категориите получатели, срока за съхранение, правата на субекта на лични данни и възможността за тяхното упражняване. За да остави без разглеждане жалбата срещу така постановения отговор на дружеството, обективиран в писмо от 10.06.2026 г., съдът е приел, че обжалваният акт не съставлява отказ за предоставяне на достъп до лични данни, който да подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като в рамките на производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД административният съд не е компетентен да се произнася по въпроса има ли право заявителят, кредитополучател по договор/и за потребителски кредит, да получи договори за кредит и свързаните с тях документи, на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Съдът е посочил, че следва да се прави разлика между правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и правото на потребителя по чл. 11, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 12 от ЗПК за получаване на копия от действителни документи, предмет на регламент в националното право (Решение № 3567 от 30.03.2026 г., постановено по адм. дело № 837/2026 г. по описа на ВАС). Отбелязал е, че доколкото отношенията по договор за потребителски кредит са облигационни, отказът за предоставянето на копие от договори за кредит, без изрично да е направено заявление за упражняване на правата по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 или заявление по чл. 37в от ЗЗЛД, не представлява административен акт, съответно не придава качеството на кредитодателя на административен орган. По тези съображения е обоснован крайният извод, че с молбата от 11.05.2026 г. не е поискан достъп до данни и информация съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. не е налице подадено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, а такова във връзка с правата на потребителя по чл. 11, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 12 и чл. 5, ал. 11 от ЗПК, което не разкрива цел, свързана с обработка на лични данни, тъй като е формулирано като искане на страна по потребителски договор/и. Изложеното е мотивирало прилагане на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована от фактите по делото е преценката на административния съд, че молбата от 11.05.2026 г. обективира искане на страна по договор за потребителски кредит, а не заявление за достъп до данни и информация съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Видно от текста на същата, съдържанието й се свежда единствено до искането да бъдат предоставени копия от всички договори за кредит, по които молителката е страна, ведно със съпътстващата документация – общи условия, анекси, допълнителни споразумения и погасителни планове, както и справки за извършените плащания по всеки от договорите. Не са формулирани конкретни твърдения и цели, свързани с операциите по обработване на лични данни на молителката от страна на дружеството, нито са заявени конкретни искания в тази насока, относими към защитата на лични данни, а само бланкетно се цитира разпоредбата на чл. 15 § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че търсената информация не попада в приложното поле на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като по своето естество тя се отнася до въпроси, свързани с изпълнението на облигационни правоотношения и следователно към нея следва да намерят приложение разпоредбите на друг специален закон, а именно тези на чл. 11, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 12 от ЗПК, на които впрочем молителката ясно се позовава в своето искане. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че уреждането на договорните отношения (в случая договор за потребителски кредит) не е предмет на регулиране с Регламент (ЕС) 2016/679, както и че искането за получаване на копия от всички документи в кредитното досие на дадено физическо лице не е идентично с правото му на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В това отношение обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби ответното дружество посочва в своя отговор (писмо от 10.06.2026 г.), че искането, с което е сезиран, е насочено към упражняването на права и реализирането на цели, които не могат да бъдат удовлетворени посредством въведения с Регламент (ЕС) 2016/679 режим за защита на личните данни, респ. заявеното право на получаване на документи като такива не се припокрива с правото на достъп и правото на получаване на копие от личните данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Изложените в противоположен смисъл доводи в първоинстанционната жалба са неоснователни и същите правилно са били отхвърлени от съда с обжалваното определение. Следва да се подкрепи като правилен и обоснован изводът на административния съд, че в настоящия случай не е налице валидно сезиране на администратора на лични данни със заявление по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно чл. 37б от ЗЗЛД, поради което и не е налице формиран отказ за предоставяне на копие от лични данни по реда на този регламент. За да има отказ от вида на сочения в частната жалба, първо трябва да има валидно отправено заявление до субекта, в чиято компетентност е да уважи, респ. да остави без уважение искането за упражняване на права по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. По настоящото дело такова сезиране липсва. По изложените съображения, определението на АС – Видин, с което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с установените правнорелевантни факти по случая и приложимия материален закон. При този изход на делото следва да се уважи заявеното в срок искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 102,26 евро (равностойността на 200 лв.) в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение