Решение № 143 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2008 г.

Решение № 143 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. П. от кв. С., Л. В. П. от [населено място], кв. Гевгелийски, В. В. А., кв. С., Г. В. А. от кв. С., А. И. Х. от [населено място], ж. к. С. Т., М. И. Н. от [населено място] ж. к. Д., В. Р. А., К. Б. А. и Р. Б. А., всички от София, кв. С., чрез адв. М. В. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, IVд отделение от 29.IV.2008 г. постановено по гр. д. № 2260/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 1191 от 26.VIII.2009 г. по настоящото дело ВКС на РБ, IV г. о е допуснал касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване на идентичен въпрос, обуславящ изхода на спора в две решения на ВКС на РБ, IV г. о. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ищците по делото (сега жалбоподатели пред ВКС) като наследници на В. Н. А. са предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС за имот в землището на кв. С., представляващ нива от 4090 кв. м., която в кадастралния план от 1950 г. е нанесена като имот с пл. № 2623 в кадастрален лист № 757 и 758 срещу ответника Л. С. Д. от [населено място]. С решение от 9.Х.2006 г. на Софийския районен съд, 50 състав постановено по гр. д. № 1458/2004 г. искът е отхвърлен поради неустановена активна легитимация на ищците като собственици на процесния имот поради нищожност на решението на Поземлената комисия "В. ", издадено в полза на ищците № 6016 от 28.VI.1999 г. като взето от колегиален орган в незаконен състав с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията от Д. в. бр. 18/26.II.1999 г. По въззивна жалба на ищците Софийският градски съд, въззивна колегия IV-д отделение с решение № 166 от 29.IV.2008 г. по гр. д. № 2260/2007 г. е обезсилил решението на районния съд и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, тъй като към решението на ПК "В. " легитимиращо ищците няма издадена скица, заверена от ПК В. и от техническата служба на Общината, поради което административната процедура по възстановяване правата на ищците е незавършена - липсва юридически годен обект на собственост и за ищците не възникнало право на иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС. Изискванията за заверена скица от съответните органи на общината и ПК, като задължителна част от решението на ПК за възстановяване на собствеността произтичат от разпоредбата на чл. 18ж ал. 1 изр. 2 от ППЗСПЗЗ в приложимата редакция на текста според датата на издаването на решението - 28.VI.1999 г. В същия смисъл е приложеното към касационната жалба на ищците решение № 24 от 1.II.1999 г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 1912/1997 г., публикувано в Бюлетина на ВКС, съдебна практика, бр. 11-12/1998 г. стр. 32. Към жалбата обаче е приложено и решение № 476 от 17.III.2005 г. на IV г. о. ВКС по гр. д. № 2712/2003 г., публикувано в Сп. "П. и право, бр. 6/2005 г., стр. 35, според което при същата редакция на посочената правна норма и за решение на Поземлената комисия при нейното действие е прието, че фактическият състав на земеделската реституция се счита за осъществен с постановяване на решение от надлежния орган на поземлената собственост и заверката на скицата от общинската техническа служба не е елемент от конститутивното действие на решение, а има само информативно значение. Поради наличието на две решения на тричленни състави на ВКС, в които е разрешен по противоречив начин идентичен правен проблем е допуснато касационното обжалване по настоящото дело. С оглед разпоредбата на чл. 291, т. 1 от ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе практиката в кое от противоречивите решения приема за правилна. При анализа на правната норма на чл. 18ж ал. 1 изр. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й след изменението й през 1997 г. се установява, че изискването й за придружаване на решението от скица с посочените две заверки при наличие на имот в урбанизираните територии е императивно, за да възникнат правните последици относно удостоверяването на правото на собственост и обстоятелството, че това решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Щом това е така, то очевидно първото от посочените две противоречиви решения на ВКС съответства на тази норма и формира правилна съдебна практика. При така изведения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение на СГС е в хармония именно с тази правилна съдебна практика. При неговото постановяване не са допуснати касационните основания за обжалване по чл. 281 от ГПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то трябва да се остави в сила от настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение