Определение № 109 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6625/2014 г.

Постъпила е молба от [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му юрисконсулт В. Л., с искане да бъде изменено определение № 244 от 18.02.2015 г. по гр.д. № 6625/2014 г., на ВКС, ІV г.о. като се отхвърли искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, защото не е представил списък по чл.80 ГПК или евентуално присъдените разноски бъдат намалени поради прекомерност. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 20.06.2014 г. по гр. дело № 2/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. На ответника по касационната жалба И. А. И. са присъдени 700 лв. деловодни разноски, независимо че не е представен списък по чл.80 ГПК. Представяното на такъв не е условие за присъждане на деловодни разноски съобразно изхода на спора, а е предпоставка за допустимост на направено впоследствие искане за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. На И. А. И. са присъдени деловодни разноски – заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер. В случая минималният размер по чл. 9, ал.3 от наредбата е 705 лв. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.