Определение № 190 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 вр. чл.389 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. К. срещу определение от 12.12.2013 г., по възз. гр.д. № 335 /2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о., постановено след постановяване на въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. по делото. С обжалваното определение въззивният съд е допуснал обезпечение предявения от А. Р. Д. – Рустом против Р. Д. К. иск за присъждане на подобрения в размер на 60 512 лева, извършени в процесния недвижим имот - апартамент в [населено място]., индивидуализиран в определението, с признато право на задържане върху недвижимия имот, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № № 201383220402722 на ЧСИ И. Хажииванов с район на действие Русенски окръжен съд. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на уважения иск с правно основание чл.108 ЗС на Р. Д. К. срещу М. Рустом и А. Р. Д. – Рустом. Насрещната страна А. Р. Д. – Рустом в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е срещу подлежащо на обжалване определение, в срок, от страна по делото, която има правен интерес от обжалване. Настоящият състав намира за основателен довода на частния жалбоподател, че съгласно чл.389,ал.1 ГПК обезпечение може да се допуска само до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. В случая това е станало на 16.10.2013 г. и след това и след постановяване на въззивното решение на 11.11.2013 г. въззивният съд не е имал правомощие да допуска обезпечение. Молителят е следвало да направи искането си преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство или да потърси защита срещу издадения изпълнителен лист по влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата за допускане на обезпечение да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното настоящият състав