Определение № 191 от 21.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 114/2010 г.

Производството е по чл.248, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на адв.М. К. от АК- С., в качеството му на пълномощник на касаторите по т.д.№ 114/ 2010 год. на ВКС, ТК – В. М. И., Г. Т. А. и С. Т. С., всички от [населено място] за допълване на постановеното по същото решение на второ търговско отделение на ВКС № 191 от 20.05.2013 год., в частта за деловодните разноски. Ответната по молбата страна, уведомена редовно на 12.06.2013 год. за искането на молителя не е заявила становище в срока и по реда на чл. 248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима предвид наличието на представен в касационното производство списък на разноските по чл.80 ГПК. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 191/ 20. 05. 2013 год., по т.д.№ 114/2010 год.състав на второ отделение на ВКС е отменил обжалваното от В. М. И., Г. Т. А. и С. Т. С. въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 61 от 22.10.2009 год., по т.д.№ 142/2009 год. и уважил предявените в субективно активно съединяване преки искови претенции, основани на чл.226, ал.1 КЗ до размера на присъдените сума. Позовавайки се на изхода на делото в касационната инстанция и на процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК съставът на второ търговско отделение на ВКС е счел за основателно своевременно заявеното от ищците искане за присъждане на извършените от всеки един от тях деловодни разноски за касационната инстанция до размер на сумата от по 1200 лв., която им е присъдил, отчитайки уважената част на исковите им претенции и съдържанието на приложения от страна на последните списък по чл.80 ГПК. Следователно наличието на произнасяне от страна на касационната инстанция по отговорността за деловодните разноски, обосновава правен извод, че в случая молбата е за изменение на постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС,ТК в частта за деловодните разходи на страната, а не до допълването му, каквото е искането на процесуалния представител на молителите. Обстоятелството,обаче, че в приложения съгласно изискването на чл. 80 ГПК списък на разноските, депозиран от касаторите, настоящи молители, не са вписани направените от тях деловодни разноски във всички съдебни инстанции, а само тези в касационната инстанция и то без внесената д.т. за производството по чл.288 ГПК, които суми са и съобразени при определяне дължимите за заплащане на осн. чл.78, ал.1 ГПК деловодни разходи на последните, обосновава правен извод, че за състава на касационната инстанция е отсъствало задължение да проверява същите, съобразно приложените във всяка съдебна инстанция писмени доказателства. Отделен в тази вр. е въпросът, че списък по чл.80 ГПК въобще не е бил представен нито в първата инстанция, нито във въззивното производство, което само по себе си е достатъчно, за да се счете за преклудирана възможността за страната, имаща право на разноски, позовавайки се на пропуск на съда да претендира изменение или допълване на съдебния акт в частта му за тези именно деловодни разноски, направени в съответните инстанции. С оглед гореизложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена само за сумата 31.80 лв., представляваща общо внесена от касаторите д.т. от 30.00 за производството по чл.288 ГПК и 1.80 лв., разноски за превеждането и по банков път. Същата сума следва изцяло да бъде присъдена на последните, поради обстоятелството, че искането за допускане касационно обжалване е било уважено изцяло. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК