Определение № 502 от 16.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2276/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ОТП Факторинг България” ЕАД срещу определение №260015 от 28.09.2020 г. по в.ч.т.д.№435/2020 г. на АС Пловдив, с което е изменено определение №260002 от 21.08.2020 г. по в.ч.т.д.№435/2020 г. на АС Пловдив в частта за разноските, като „ОТП Факторинг България” ЕАД е осъдено да заплати на АД „Гърбев” сумата от 400 лв., адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна защита на Д. Е. У. в производството по делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Ответната страна по жалбата не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е приел, че тъй като в определението, с което е потвърдено прекратителното първоинстанционно определение, е отказано да бъдат присъдени разноски на ответника по делото, а от доказателствата по делото се установява, че на последният е оказана безплатна правна помощ и по двата предявени срещу него в условията на евентуалност обективно съединени искове, то следва да бъде присъдено възнаграждение по 200 лв. за всеки от двата иска. Определението е неправилно. На първо място, когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове държавната такса е една, като едно и също е адвокатското възнаграждение, а отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на претенцията срещу ответника, предявена по главния иск или по съединения с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск, а разноски при прекратяване на делото по всеки от исковете биха се дължали при кумулативно съединяване на исковете. От друга страна в случая с определение по ч.т.д.№2275/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №260002 от 21.08.2020 г. по в.ч.т.д.№435/2020 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено определение №315 от 31.01.2020 г. по т.д.№587/2019 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, е отменено, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по посочения установителен иск, респективно отговорността за разноските по делото ще бъде определена с оглед изхода на спора по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение