Определение № 3259 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 823/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на ЧСИ Г. С. Д., с рег. №781 на КЧСИ, чрез пълномощника му по делото адв. А. Д., срещу Определение №3008 от 05.12.202 3г. по в. гр. д. №349/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по дело Решение № 1239 от 07.11.2023г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на адв. А. Д. на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 10 370 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба за допълване на решението, като на адв. А. Д. се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ответника. Постъпил е отговор на частната жалба от ответните страни по нея Е. Л. Ч., ЕГН [ЕГН], и Т. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им адв. С. Н., с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: С обжалваното определение, за да остави без уважение молбата на адв. А. Д. за допълване на постановеното по дело Решение № 1239 от 07.11.2023г. в частта за разноските чрез присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 10 370 лв., САС е приел, че до приключване на последното съдебно заседание по делото във въззивното производство не са били представени доказателства между адв. Д. и ответника ЧСИ Г. Д. да е било уговорено безплатно предоставяне на адвокатска защита. Посочил е, че допълнителното представяне с молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК на договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г., съдържащ такава уговорка, е несвоевременно, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК определение. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съгласно формираната практика на ВКС / Определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС, I т.о.; Определение № 60338 от 07.10.2021г. по ч.т.д. №1226/2021г. на ВКС, I т.о; Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч. гр. д. №2266/2016г. на ВКС, I г.о., Определение № 291 от 22.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1459/2020 г. на ВКС, четвърто г.о., Определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. №532/2022г. на ВКС, III г. о. и др./ за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В случая по делото не са били представени доказателства между ответника ЧСИ Г. Д. и упълномощената да го представлява адв. А. Д. да е било договорено заплащане на адвокатско възнаграждение, като в представения по делото списък на разноските е направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. При това положение и при липсата на данни, опровергаващи отразеното в списъка за разноските, и след като насрещната страна следва да понесе съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК отговорността за разноските по делото, се налага изводът, че са налице условията на чл.38, ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ. Предвид горното обжалваното определение, с което молбата му за допълване на решението в частта за разноските е била оставена без уважение, е неправилно и следва да бъде отменено. На адв. А. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за въззивното производство в размер на 1000 лв. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа. В случая съдът отчете, че производството пред САС е приключило в едно съдебно заседание, в което адвокатът не се е явил лично, като извършената от него работа по делото се е изразила само в изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,