Решение № 1589 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Медицински център репродуктивно здраве“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], ЕИК 131153995 чрез пълномощника адвокат М. Тал против решение № 15472/08.05.2025 г. по адм. дело № 2680/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление от 02.03.2023 година на Началника на отдел „Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не е нарушено правото на защита на дружеството. Поддържа, че не са установени елементите на трудово правоотношение. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Постановление от 02.03.2023 година на Началника на отдел „Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. Д. М. от гр. София и „Медицински център репродуктивно здраве“ ООД гр. София. Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чрез юрисконсулт Вутов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано въз основа на всички събрани по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Д. М. от гр. София, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение № 15472/08.05.2025 г. по адм. дело № 2680/2025 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на „Медицински център репродуктивно здраве“ ООД, гр. София срещу Постановление от 02.03.2023 година на Началника на отдел „Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между В. Д. М., [ЕГН] от гр. София, [жк], [адрес] и „Медицински център репродуктивно здраве“ ООД гр. София с начална дата 02.01.2018 и е дадено предписание за сключване на трудов договор в срок до 10.03.2023 година. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Установил е от доказателствата по приложената административна преписка осъществяване на признаците на трудово правоотношение в правно организационна форма на труда от работодател и работник/служител, престиране на труд в рамките на определено от работодателя работно време, възнаграждение, дати и часове и заплащане на труда без уговаряне на определен резултат, на място при работодателя, помещения и организация на труда. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство пред Административен съд София град (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички възражения на касатора (поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор. От фактическа страна е прието за безспорно доказано, че д-р В. Д. М. е престирал работна сила, тъй като между него и касатора са били уговорени време и място на изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, предмет на изпълнение и всички условия за извършване на работата по медицинско обслужване на пациентите, графици за осъществяване на медицинската дейност, задълженията да бъдат изпълнявани законните нареждания на работодателя, спазването на вътрешния ред. При тези факти, съпоставени с относимата правна уредба по чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, правилно е прието от съда, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение. Изпълняваната от д-р В. М. дейност прецизно е отграничена от решаващия съдебен състав от отношенията, възникващи при договора за изработка във връзка с представените на контролните органи граждански договори. Видно от съдържанието им, изпълнителят се е задължил да изпълнява възложената му от работодателя работа – да полага труд, а не да изработи нещо по негова поръчка. Извършването на необходимите медицински дейности на пациентите на възложителя се реализирали с престирането на работната сила на изпълнителя, без да е уговорен конкретен резултат или приемане от страна на възложителя. Изпълнителят не е притежавал самостоятелност за преценка с кои пациенти да работи, къде и при какъв график, което е белег за наличие на работодателска власт и изключва наличието на облигационен договор. Налице са типичните за трудовото правоотношение признаци: изпълнение на трудови задължения, на обособено работно място – медицински кабинет с необходимото оборудване, предоставени от дружеството-работодател, работно време – в рамките на работното време на възложителя, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на „Медицински център репродуктивно здраве“ ООД по здравноосигурителния пакет „Специализирана извънболнична медицинска помощ – акушер-гинекологични прегледи и консултации“, работен режим - труд, полаган периодично, ежемесечно заплащане на положения труд, контролни функции на работодателя (включително разпоредителни). Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са били взети предвид от съда. Правото на защита на проверяваното дружество не е било накърнено с издаване на предписанието в деня на съставяне на констативния протокол от проверката. Всички писмени доказателства в хода на тази проверка са представени от лечебното заведение в изпълнение на разпореденото му на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ с призовката по чл.45, ал.1 от АПК и не са събирани доказателства от трети лица, с които да е необходимо да се запознава и да изразява становище. Не може да се възприеме и оплакването, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и в нарушение на материалния закон. От данните по делото се установява, че контролните органи са разгледали всеобхватно релевантните за случая обстоятелства, събрали са относимите към фактите доказателства и въз основа на тях са приложили правилно материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Анализирано е представеното в съдебното заседание удостоверение за осигуряването на В. Д. М. и обосновано е прието, че с него не се опровергава престирането на работна сила за касатора по трудово правоотношение. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро (200 лв.), съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение