Определение № 840 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 670/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Л. К. - ЕТ с фирма “С. стил - С. К.” - [населено място] срещу Определение № 336 от 01.06.2012 г. по ч.т.д. № 178/ 2012 г. на ВКС, ТК, І о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу Определение от 05.12.2011 г. по ч.гр.д. № 14199/2011 т. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. №4048/ 2011 г. на СРС за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК със заявител [фирма] - [населено място]. Жалбоподателят иска определението да се отмени, тъй като е неправилен извода, че с въззивното определение не се дава разрешение по същество на производството, поддържа, че законът не съдържа норма, определяща кои производства са визирани в чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, затова не може да се направи друг извод освен този, че подлежат на касационно обжалване всички определения, разрешаващи по същество някакво производство - и това по обжалване на разпореждане за незабавно изпълнение. Жалбоподателят заключава, че е лишена от законова подкрепа конструкцията, че съдебният акт, постановяващ законосъобразност на друг съдебен акт, не разрешава спора за законосъобразността на този акт и иска определението да се отмени. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, поддържа, че частната жалба е недопустима, като определението на тричленния състав на ВКС не подлежи на обжалване, излага и съображения, че същото е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба. С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглежда -не частната касационна жалба на С. Л. К. - ЕТ с фирма “С. стил - С. К.” - [населено място] срещу въззивното определение, с което в производството по чл. 419 ГПК е потвърдено в обжалваната част разпореждането, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение и издадения изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417 т. 9 ГПК, по съображения, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 3 ГПК, която въвежда лимитативност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. По съображения, че въззивното определение не попада в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като не е преграждащ акт и с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му, съдът е заключил, че въззивното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, който инстанционен контрол за обжалване е изчерпан с произнасянето от СГС. Определението е правилно, тъй като въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК - на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Възззивното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК, обжалваемостта му не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение