Определение № 116 от 07.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1268/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Ч. Д. К. и Д. А. Б. – чрез процесуалния им представител адв. Г. И. от САК, с която е поискано да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение № 231 от 13.02.2011 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че касаторът [фирма] не е ангажирал доказателства за реално извършени от него разноски, поради което не са били налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК за присъждане на определените с решението разноски. Ответникът по молбата [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, но по същество е неоснователна. С постановеното по делото решение № 231 от 13.02.2011 г. двамата молители - ответници по касация, са осъдени да заплатят на касатора [фирма] деловодни разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 7 992 лв., изчислени съразмерно на отхвърлената част от предявения срещу дружеството иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. За да присъди разноските, настоящият състав е констатирал, че извършването им е доказано надлежно с представени по делото платежни документи. След преценка на твърденията и доводите в молбата по чл.248 ГПК съдебният състав намира, че не са налице основания за промяна на направения в решението извод за дължимост на присъдените разноски. Към делото са приложени преводни нареждания и вносни бележки, удостоверяващи внасянето на държавни такси и заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение от името и в полза на [фирма]. Всички плащания са приети от съдебните институции и от лицата, за които са били предназначени, като извършени от задълженото лице [фирма]. Вътрешните отношения, с оглед на които част от таксите и от адвокатското възнаграждение са платени от трети лица, вместо от носителя на задължението, са ирелевантни за правото на дружеството - ответник и касатор да иска възстановяване на разноските, направени във връзка с неоснователно воденото срещу него дело. Разноските са присъдени в размера, в който са доказани, поради което молбата за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,