Определение № 112 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2017 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. М. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. М., за отмяна на влязлото в сила определение № 15785 от 29 юли 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 6800/2014 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение без номер от 18 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 60787/2011 г. по описа на районния съд в гр. София за прекратяване на производството по делото по предявения по чл. 45 ЗЗД иск срещу К. Н. М., с адрес в [населено място], за заплащане на 2000 лева частично от 800000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, поради неговата недопустимост. В молбата се твърди, че по първоинстанционното дело са налице два коренно противоположни съдебни акта на въззивната инстанция – Софийският градски съд, които взаимно се изключват: след първоначалното прекратяване на производството срещу ответницата М. с определение от 9 октомври 2012 г., с определение от 8 май 2013 г. по в.гр.д. № 5058/2012 г. въззивният съд отменил определението на първата инстанция по съображение, че твърденията в исковата молба са за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на физическото лице М. в личното й качество, а не като прокурор, докато след последващото прекратяване на производството с определение от 18 ноември 2013 г., въззивният съд приема, че целта на предявения иск е ангажиране на гражданската отговорност на М. за действията й в качеството й на прокурор във връзка със заеманата от нея длъжност и в изпълнение на служебните й задължения, което е в нарушение на функционалния имунитет на магистрата. Поддържа се и че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановилият атакуваното определение съдия не отговаря на критерия „независим и безпристрастен съд”: били са налице основания за отвода й, и са допуснати от нея редица процесуални нарушения по други дела на молителя. Заявено е, че едва през м. януари 2016 г. ищецът е научил, че по неправомерен начин във въззивния съдебен състав е участвал постановилият акта докладчик, която не притежава качеството на „независим и безпристрастен съд”. Ответницата К. Н. М. с адрес в [населено място] не представя отговор на молбата за отмяна. К. съд приема, че молбата за отмяна е просрочена. Атакуваното определение № 15785 от 20 юли 2014 г. е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 106977/17.09.2014 г., и с определение № 113/11.02.1015 г., постановено по ч.гр.д. № 7370/2014 г. по описа на ІV г.о., ВКС, касационното му обжалване не е допуснато. При това положение, срокът за подаване на молбата за отмяна на претендираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е изтекъл на 11 май 2015 г. съобразно правилото на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Същият в конкретния случай е срокът и по отношение на второто заявено основание – това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не по-късно от постановяването на определението на ВКС в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което касационното обжалване не се допуска, за молителя е започнал да тече тримесечният срок (по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) за заявяване на обстоятелството, че в съдебния състав е участвало в качеството на докладчик лице „по неправомерен начин”. Ето защо, без да извършва преценка за това налице ли е друг влязъл в сила съдебен акт между същите страни, за същото искане и на същото основание, противоречащ на атакувания, както и дали участието на докладчика по делото е станало „по неправомерен начин”, касационният съд оставя молбата за отмяна без разглеждане. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС