Определение № 8782 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. С., с адрес: [населено място], [улица], община Омуртаг, подадена чрез адв. А. Димитров, срещу разпореждане № 1638 от 06.08.2026 г. постановено по адм. дело № 344/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлено искането му с вх. № 2439 от 30.07.2026 г., за преустановяване на основание чл. 250 АПК на неоснователни действия, изразяващи се в изземване на свидетелство за регистрация на собственото му МПС (СРМПС), с peг. № [рег. номер] в изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г., извършвани от длъжностни лица при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Счита за неправилен изводът на съда, че е налице правно основание за изземване на свидетелството. Твърди, че срокът, за който е наложена ПАМ тече от момента на връчване на тази заповед. Излага съображения, че органа няма право да изисква талона 4 месеца по-късно, като счита, че в деня на отнемането, срокът на ПАМ е изтекъл. По тези съображения намира, че няма правно основание за отнемането на СРМПС. Иска съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди на органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище незабавно да прекратят действията по отнемане на талона на лек автомобил с peг. № [рег. номер]. Ответникът по частната жалба не взема становище. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.01.2026 г. в 09:37 ч., в гр. Търговище, по бул. „Никола Маринов“ до кръстовище с ул. „Стефан Караджа“, с ATCC „ARH CAM S1“ с фабричен № [номер] е установено, че лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] е управляван с превишена скорост - при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч, автомобилът е управляван със скорост 99 км/ч, за което е изготвен снимков материал № 1250В4С/0007286. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия АД № 447733 от 11.03.2026 г. Въз основа на съставения АУАН е издадена ЗППАМ № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г. от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище, с която спрямо К. И. С. е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП - временно спиране от движение на ППС - лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер], за срок от 1 месец. С писмо изх. № 363р-6557 от 20.03.2026 г., ЗППАМ е изпратена на РУ - Омуртаг за връчване на адресата. Заповедта е връчена на 26.03.2026 г., не е обжалвана и е влязла в сила. Към момента на връчване на ЗППАМ, видно от сведението на К. И. С. от същата дата, СРМПС, част II на автомобил е рег. № [рег. номер] не е предадено от собственика на полицейските органи, тъй като е останало в сина му С. И., който заминал за Австрия, където щял да се намира до м. юни 2026 г. В горепосоченото писмо е посочено, че съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (наричана за краткост Наредбата), на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение“. Съгласно чл. 40, ал. 4 иззетите свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР, където са регистрирани превозните средства. В първия работен ден след установяване на нарушението/издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2 ЗДвП в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС се изпраща екземпляр от заповедта за прилагане на ПАМ ведно е иззетата част втора на свидетелството за регистрация на ПС, като отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР, където е регистрирано превозното средство, спира от движение превозното средство за срока, посочен в ЗППАМ, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС - КАТ). Административният орган е посочил, че за да бъде приведена в изпълнение наложената със ЗППАМ № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г. принудителна мярка, е необходимо изземването на част втора на СРМПС. На 03.07.2026 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище отново е изпратено писмо да РУ - Омуртаг - изх. № 363р-6557 от 20.03.2026 г., за отнемане на част втора от СРМПС на лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер]. На 28.07.2026 г. свидетелството за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер] е отнето, за което е направено отбелязване върху ЗППАМ. На 29.07.2026 г. с писмо рег. № 308р- 12105 от 29.07.2026 г. отнетото СРМПС е изпратено в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище, съгласно чл. 40, ал. 4 от Наредбата. На 31.07.2026 г. в автоматизираната информационна система АИС - КАТ е отбелязано спиране от движение на МПС с рег. № [рег. номер], като принудителната административна мярка, приложена с влязлата в сила ЗППАМ № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г. е приведена в изпълнение. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че искането на К. И. С. е неоснователно, тъй като временното спиране от движение на МПС с рег. № [рег. номер] е извършено въз основа на влязлата в сила ЗППАМ, при спазване на процедурата по чл. 40, ал. 1 – ал. 5 от Наредбата. Съдът е приел, че извършените действия се основават на закона и ЗППАМ. По изложените съображения е отхвърлено искането на С. за преустановяване на основание чл. 250 АПК на неоснователни действия изразяващи се в изземване на СРМПС в изпълнение ЗППАМ № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г., извършвани от длъжностни лица при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 250 АПК е средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. За да е допустимо искането по чл. 250 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. В случая твърдяното от частния жалбоподател незаконосъобразно фактическо действие е противозаконно изземване и задържане на СРМПС за лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер], негова собственост. Това твърдяно фактическо действие е налично към датата на подаване на жалбата, тъй като няма данни и доказателства СРМПС да е върнато на частния жалбоподател. За да бъде основателна жалба по чл. 250 е необходимо твърдяното фактическо действие да се извършва (към момента на подаване на жалбата) от сочения административен орган или длъжностно лице и да не се основава на закон или на административен акт. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е установил, че изземването на СРМПС за лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] е осъществено въз основа на влязла в сила ЗППАМ. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че срокът, с който е наложена ПАМ е започнал да тече от момента на връчване заповедта, а не от изземване на талона. Процедурата по изземване на СРМПС е описана в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Първоинстанционният съд подробно е разгледал процедурата по въвеждане в изпълнение на ПАМ и е стигнал до обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящият състав. Наложената принудителна административна мярка – временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец е приложена съобразно разпоредбата на чл. 40 ал.1 – ал. 5 от Наредбата. Правилно е прието от съда, че за да бъде временно спряно от движение превозно средство трябва да се изземме част втора на СРМПС, като следва да се постави знак „Спрян от движение“ и иззетото СРМПС трябва да се предаде в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР, където е регистрирано превозното средство. В случая административния орган не е проявил бездействие, а е изпратил два пъти писмо изх. № 363р-6557 от 20.03.2026 г. на С., с което го е уведомил, че за да бъде приведена в изпълнение наложената със ЗППАМ № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г. принудителна мярка, е необходимо изземването на част втора на СРМПС. След първото изпращане на писмото, частният жалбоподател е дал обяснение, че СРМПС се намира у синът му, който е извън територията на Република България. СРМПС част втора е предадено от С. едва на 28.07.2026 г., поради което ЗППАМ не е била приведена в изпълнение до този момент. С писмо изх. № 363р-6557 от 20.03.2026 г., К. С. е бил увдомен за процедурата за привеждане в изпълнение на ПАМ, поради което е знаел, че до предаване на СРМПС, ПАМ не е наложена. Споделими и от настоящият състав са изводите на съда, че причините, довели до по – късното изпълнение на ПАМ са свързани не с бездействието на органите на полицията, а с неизпълнение на задължението на собственика да предаде част втора на СРМПС, от който момент започва и процедурата по фактическото прилагане на наложената ПАМ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице неоснователни фактически действия на административен орган по смисъла на чл. 250 АПК. Осъществените фактически действия по временно спиране от движение на МПС с рег. № [рег. номер], са извършени въз основа на влязлата в сила ЗППАМ № 26-1292-000052 от 17.03.2026 г., при спазване на процедурата по чл. 40, ал. 1 – ал. 5 от Наредбата. Проверката по реда на чл. 250 АПК се ограничава само до установяването дали соченото от искателя действие се основава или не на закон или административен акт. В случая е установено правилно, че действието се основава на влязъл в сила административен акт, което прави жалбата неоснователна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав