Определение № 1645 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1017/2024 г.
ВКСII търговско отделение27.05.2025 г.докладчик Иво Димитров
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 971 от 26.03.2025 г. по т.д. № 1017/2024 г. на ВКС, II т.о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Т. ин бг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на Т. В. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 6, ап. 9 сума в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от Т. В. В., [населено място], чрез процесуален представител адвокат М. О., за допълване на определение № 971 от 26.03.2025 г. по т.д. № 1017/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските. В молбата се прави искане за допълване на определение № 971 от 26.03.2025 г. по т.д. № 1017/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК и за присъждане на разноски в размер на 9 700 лв., направени за подадения отговор на касационна жалба. Твърди се, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното в отговора искане на процесуалния представител на Т. В. В. за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК. Сочи се, че към подадения отговор на касационната жалба по делото е бил представен и договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 9 700 лв. В писмен отговор насрещната страна „Т. ин бг“ ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Г. И., оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна, като в условията на евентуалност се твърди прекомерност на претендираните разноски с оглед на извършената по делото процесуална работа - изготвяне на отговор на подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира, че молбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е частично основателна. С определение № 971 от 26.03.2025 г. по т.д. № 1017/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 9 от 10.01.2024 г. по в.т.д.№ 303/2023 г. на Пловдивски апелативен съд по подадена касационна жалба от ищеца в исковото производство - „Т. ин бг“ ЕООД. Насрещната страна - Т. В. В. е подала отговор на касационната жалба, подписан от адвокат М. О. - пълномощник с приложено към отговора пълномощно. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който се сочи, че договореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по делото в размер на 9 700 лв. е заплатено изцяло в брой на 27.07.2024 г., при подписване на договора. Според настоящия съдебен състав така представеният документ удостоверява надлежното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение на адвокат М. О.. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, зачитайки конкретните обстоятелства по делото, включително обжалваемия в приключилото производство по чл. 288 от ГПК материален интерес, както и актуалната практика на СЕС, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена частично - до размера от 4 000 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и конкретния начин на протичането му пред касационната съдебна инстанция, с оглед на факта, че в случая е подаден единствено отговор на касационната жалба, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и защита срещу касационната жалба на противната страна по същество. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,