Определение № 192 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Р. А. Х. и Г. М. Х., чрез адв.Е. С. срещу решение № 69/14.06.2019 г. по в.гр. дело № 90/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1/22.02.2017 г. по гр.дело № 135/2016 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество против Р. А. Х. и Г. М. Х. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, вр.пар.5,ал.2 ЗПКОНПИ в посочените части и вместо отменената част е отнето в полза на държавата от Р. А. Х. на основание чл.63,ал.2,т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ/отм./ следното имущество: недвижим имот – апартамент с адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 91.65 кв.м., ведно с избено помещение № 2 със застроена площ от 2.74 кв.м. и 2.51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена и 15.69/626 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор /№/ по КК на [населено място], лек автомобил марка „В.”, модел „2101” с рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил марка „Ф.”, модел „М.” с рег. [рег.номер на МПС], подробно посочените суми в решението по разплащателни сметки, по спестовни влогове, по срочни депозити, сумата 48 318.03 лв., представляваща получени преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество. Със същото решение е постановено отнемане в полза на държавата от Р. А. Х. и Г. М. Х. на основание чл.63,ал.2,т.2, вр.чл.62 ЗОПДНПИ/отм./ на лек автомобил марка „Б.”, модел „530Д” с ре [рег.номер на МПС], от Г. М. Х. на основание чл.63,ал.2,т.4 ЗОПДНПИ/отм./ вр. чл.62 от същия закон на сумата 25 010.56 лв., представляващи парични средства по спестовен влог в „Банка ДСК” ЕАД, от Р. А. Х. и Г. М. Х. на основание чл.72, вр.чл.63,ал.2,т.2,вр.чл.62 ЗОПДНПИ/отм./ на сумата 7000 лв., представляваща пазарната цена към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Б.”, модел „530Д” с рег. [рег.номер на МПС].

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ се отхвърли изцяло.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Задължителни ли са указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона в случаите, в които е върнато делото за ново разглеждане, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2 Какъв е характера на срока/инструктивен или преклузивен/ по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./? Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15,ал.2 ЗОПДИППД/отм./, съответно на чл.27,ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ и по чл.112,ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./, чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПДОНПИ след изтичане на този срок? Трябва ли делото да бъде спряно след като тези въпроси са предмет на т.дело № 1/2018 г. ОСГК на ВКС? 3. Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като освен анализ на доказателствата да обсъди и всички доводи и възражения на страните, решен в противоречие с практиката на ВКС.4. Начините на получаване на парични суми, чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина, чрез превод по сметка в банка, в брой и други имат ли значение при определяне незаконността на дохода по смисъла на чл.1,ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ или законността по смисъла на пар.1,т.4 от ДР ЗОПДНПИ/отм./ и пар.1,т.2 от ДРЗПКОНПИ, вр. пар.5,ал.2 от ПЗР ЗПКОНПИ или законността се определя от основанието, съответно от неговата липса? Ако самото основание за придобиване на дохода/парични суми, чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина/ страда от някакъв порок това води ли до извода, че дохода е с незаконен произход и представлява ли имущество, което подлежи на отнемане, въпреки, че не са налични по банковите сметки към края на проверявания период, решен в противоречие с практиката на ВКС. Според жалбоподателите правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и определения на състави на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д. С. – старши инспектор-юрист в ТД на КПКОНПИ Варна в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Разглеждането на делото от настоящата инстанция е второ по ред, след като с решение № 200/14.02.2019 г. по гр.дело № 4143/2017 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е обезсилено въззивно решение № 85/06.06.2017 г. по в.гр.дело № 167/2017 г. на Варненския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, вр.апр.5, ал.2 ЗПКОНПИ.

От фактическа страна е прието, че с Протокол № ТД04ВА/УВ-19293/07.08.2014г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна, по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Р. с изх. № 928/13/31.07.2014г. и вх.№ УВ-1168/07.08.2014г. за привличане на обвиняем и внесен обвинителен акт по ДП № 439/2013г. по описа на РУП-Исперих против Р. А. Х. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т.1 от НК, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия. Прието е за безспорно, че повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.22 ал. 1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм./.

Приел е, че проверката е започнала на 07.08.2014г. и обхваща периода от 07.08.2004г. до 07.08.2014г. Освен проверяваното лице, същата обхваща и проверка на имущественото състояние на ответницата Г. М. Х. – негова съпруга, съгласно сключен на 09.06.2010г. граждански брак, касаеща периода от датата на сключване на брака до 07.08.2014г. Посочено е, че няма твърдения за осъществявано съвместно съжителство от тях, независимо от установеното по делото обстоятелство, че същите имат общи деца, родени съответно през 1999г. и през 2001г.

Прието е, че междувременно с Присъда № 23/25.03.2015г. по НОХД № 278/14г. по описа на ОС - Разград Рейхан Х. е признат за виновен за това, че през периода 01.01.2008г. - 30.04.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, при общ размер на данъчните задължения 20 029,19 лв., поради което и на основание по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Прието е за безспорно и установено от представените писмени доказателства, че установеното данъчно задължение вр. с което е постановена присъдата е погасено към 06.11.2015г.

С Присъда № 2/13.01.2016 г. по НОХД № 434/2015г. Г. М. Х. също е била призната за виновна, че за периода 01.01.2009 г. – 30.04.2012г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление и в качеството на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 23 655,74 лева, като не е подала годишни данъчни декларации за придобити доходи през 2008г. в размер на 16 853,37 лв.; за придобити доходи през 2009г. в размер на 10 136,86 лв.; за придобити доходи за 2010г. в размер на 211 823,41 лв. и за придобити доходи през 2011г. в размер на 205,36 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 1 и 2, т.1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.4 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК за срок от три години,

След реализиране на предвиденото в чл.22 вр. чл.28 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ производство, с Решение 73/16.03.2016г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с оглед установено значително несъответствие по см. на §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ/отм./ в размер на 491 717.73 лева и е взето Решение № 192/18.05.2016г. за внасяне на искане за отнемане.

Прието е, че според твърденията по исковата молба към 07.08.2004г., началния момент на проверявания период ответникът Р. Х. не е притежавал имущество, че доказателства, опровергаващи това твърдение не са ангажирани по делото.

Към 09.06.2010г., началния период на проверката спрямо съпругата му Г. Х. същата е била едноличен собственик на недвижим имот – апартамент /№/ находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Този имот е отчужден през 2010г. /нот.акт /№//04.08.2010г./ за сумата от 14 393.90 лева, съставляваща реализиран доход в рамките на проверявания период.

Съдът е приел, че по делото не е спорно, че в периода 07.08.2004г. – 07.08.2014г. ответниците са придобили недвижими имоти и МПС както следва:

1. С нотариален акт /№/, том I, per. № 876, дело № 29/23.02.2010 г. (Акт /№/, том 1, дело 156, вх. per. № 321/23.02.2010 г. на СВ-Р.) Р. Х. е закупил от „CEC Комерс" ООД самостоятелен обект с идентификатор /№/, находящ се в сграда с адрес [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], представляващ апартамент /№/, със застроена площ 91,65 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м., ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор /№/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, за сумата от 35 700 лева, при данъчна оценка 35 356,40 лв. за обекта и 282,40 лв. за земята.

Прието е, че посочената в нот.акт придобивна стойност от 35 700 лева не е опровергана в производството по делото, че твърденията на ответника, че същата е в размер на 64 456.40 лева са недоказани. Посочено е, че липсва провеждана СОЕ относно действителната пазарна цена на имота към момента на придобиването му, а от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка /№/в Банка ДСК не е установено преводът на сумата от 33 000 лв., за която се твърди, че е част от заплатената цена, да е в полза на продавача, респ. негов представител. Прието е, че в изготвените по делото ССЕ за определяне стойността на притежаваното имущество, процесният апартамент фигурира с пазарна стойност от 35 700 лева, което обстоятелство не е оспорено от Комисията.

Съдът е приел, че като придобит преди брака, процесният апартамент е лично имущество на ответника Х..

2. С Решение № 208/09.03.2012г. на Районен съд - Исперих, постановено по гр.д. № 635/2011г., вписано под № 75, том 1, вх. per. № 718 от 16.03.2012г. Р. Х. е признат за собственик, на основание давностно владение, установено въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 27.03.2001г. на недвижим - дворно място, находящо се в [населено място], общ. С., Р. област, [улица], урегулирано от 1 051 кв. м., с неприложена улична регулация за 7 кв. м, съставляващо парцел /№/в кв. 2 по плана на [населено място], ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 170 кв. м., гараж със застроена площ от 63 кв.м. и стопанска полумасивна сграда - навес с площ 15 кв. м. за сумата от 1 000 лв.

Приел е, че придобивната давност е изтекла към момент, към който страните са били в брак, поради което и това имущество е придобито от тях през проверявания период в режим на СИО. Заплащането на цената по предварителния договор е преди началото на проверявания период. Посочено е, че това обстоятелство следва да бъде съобразено при икономическия анализ на доходите, разходите и придобитото от лицата имущество за проверявания период

3. Лек автомобил марка "В.", модел "2101", с per. [рег.номер на МПС], рама /№/, двигател /№/, дата на първоначална регистрация: 05.03.1975 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006г. за сумата от 300 лв.

Прието е, че придобиването е преди брака и същият е лична собственост на ответника Х.. Прието е също, че съгласно приетото пред първоинстанционния съд неоспорено заключение по СОЕ пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване е в размер на 300 лв.

4. Лек автомобил марка "Ф.", модел "Мондео", с per. /№/, рама /№/, двигател № без номер, дата на първоначална регистрация: 01.12.1994г., придобит съгласно договор от 23.04.2007г. за сумата от 500 евро, равняваща се на 977,92 лв. Приел е, че с оглед момента на придобиването същият е лична собственост на ответника.

Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване съгласно заключението по СОЕ е 5 300 лева.

5. Лек автомобил марка "Б.", модел "525Д", с per. /№/, рама № V., двигател /№/, дата на първоначална регистрация: 29.06.2000 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 04.10.2010г. за сумата от 600 лева.

Приел е, че автомобилът е придобит по време на брака в режим на СИО. Същият е отчужден съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 07.03.2011г. за сумата от 1 500 лв.

Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване, съгласно заключението на СОЕ е в размер на 13 000 лева, а към момента на отчуждаването му – 12 300 лева.

6. Лек автомобил марка "Б.", модел "530Д", с per. /№/, рама /№/., двигател /№/, дата на първоначална регистрация: 18.05.2005 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010г. за сумата от 10 400 лв. Прието е, че придобиването е по време на брака, т.е. в режим на СИО.

Пазарната стойност към датата на придобиване по заключението на СОЕ е 37 000 лева.

Съдът е приел, че общата пазарна стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания имот, описано по-горе съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването им е 91 300 лева. В същата не е включена заплатената преди началото на проверявания период придобивна стойност на недвижимия имот в [населено място], тъй като за придобиването му в рамките на този период не е правен разход.

Прието е за безспорно установено по делото, че през проверявания период ответниците са получавали, чрез международна система за бързи разплащания, парични преводи от чуждестранни лица. Съгласно влязлата в сила присъда срещу Р. Х. и представените в наказателното производство доказателства за това, получените от него суми през този период са в общ размер на 200 291.91 лева, който размер е установен и от в.л. по ССЕ в производството по делото. Получените от Г. Х. суми за периода 09.06.2010г. /датата на сключване на брака/ - 07.08.2014г. са в размер на левовата равностойност на 188 004.67 лева. Според съда общо получените от Г. Х. суми са в размер на 188 210.03 лева, а получените парични средства от двамата ответници за проверявания период са в общ размер на 388 501.94 лева.

Посочено е, че ответниците не оспорват, че с част от получените суми са придобили гореописаните МПС и апартамента по нот.акт /№//2010г., а друга част са влагали по банкови сметки. Прието е, че във връзка с последното и съобразно заключението на в.л. по ССЕ, при съобразяване прехвърлянето на суми от една сметка в друга, размерът на направените вноски възлиза на сумата от 244 483.91 лева, получените лихви по депозитите са в общ размер на 7 299.58 лева, а размерът на удържаните банкови такси - 280.10 лева. Съдът е посочил, че конкретните размери на внесените суми, начислени лихви и направени разходи за такси за всяка една сметка и по години, в рамките на проверявания период, са подробно посочени в първоначалното заключение на вещото лице. Приел е, че установеното от вещото лице кореспондира на твърденията на ответника за тези обстоятелства с изключение на установените в експертизата вноски по банкова сметка /№/ /3 050,15 лева по ССЕ/, банкова сметка /№/ /8 770,50 лева по ССЕ/ и по валутните сметки, за които направените вноски в евро и начислени лихви в исковата молба са посочени със същото цифрово изражение, но в лева.

Приел е, че от посоченото заключение е установено, че за периода 09.06.2010г. - 07.08.2014г., освен продажната цена на отчуждения неин личен имот, Г. Х. е получила суми по социални плащания в размер на 2 660 лева.

Относно установяване размера на направените от проверяваните лица обичайни разходи по см. на §1 т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ е прието, че в заключението /основно и допълнително/ са дадени стойности в различни варианти с оглед датата на сключване на брака, родени от преди това общи деца, при фактическо съжителство преди брака, респ. при липса на такова. Отчетено е, че нито една от страните по делото не твърди осъществявано фактическо съжителство отпреди брака и е приет посочения от вещото лице размер, определен в хипотезата на издръжка за едночленно семейство до сключване на брака и четиричленно семейство след това, при която размерът на необходимата издръжка е 80 359.02 лева.

Съдът е приел, че ответниците не оспорват твърденията за осъществени от тях задгранични пътувания, а размера на сочените от Комисията направени за тях разходи. Приел е още, че съгласно неопроверганите показания на разпитаните по делото свидетели – А. Х. и О. Х. ответниците често са пътували до Румъния и Турция, както и до Белгия, по-често с кола, като са си поделяли с трети лица разходите за гориво, не са нощували в хотели, а при свои приятели или роднини. С оглед на това е формиран извод, че при определяне размера на разходите за тези пътувания на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина следва да бъдат изключени начислените от вещото лице суми за квартирни, в резултат на което при определяне нетния доход на проверяваните лица, в перото извънредни разходи следва да бъде включена сумата от 36 641.50 лева /посочения размер за дневни/.

С оглед на така направените констатации и изводи относно получени доходи и направени разходи съдът е извел извод, че нетният доход на ответниците за проверявания период, формиран като разлика между постъпленията от доходи, приходи или източници на финансиране /включващи получените суми от социални помощи в размер на 2 660 лева и 14 393.90 лева от продажбата на притежавания от преди брака от Г. Х. недвижим имот/ и обичайните и извънредните разходи /80 359.02 лева разходи за издръжка, 36 641.50 лева разходи за задгранични пътувания и 280.18 лева банкови такси/ е в размер на минус 100 226.80 лева.

Преценени са за неоснователни доводите на ответниците, че като доход следва да бъдат включени и постъпилите суми чрез системите за бързо разплащане Уестърн Юнион и Money Gram. Посочено е, че основание за така извършените преводи не е посочено по делото. Според съда същите не могат да бъдат третирани като приход от дейност или друг източник на финансиране, изброени макар и неизчерпателно в разпоредбата на §1 т. 4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./, именно поради неустановяне на основанието за получаването им. Приел е, че съгласно чл.1 ал.2 от ЗОПДНПИ всяко имущество, за което не е установен законен източник на придобиването му е незаконно придобито имущество. Приел е също, че определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че е законен. Според съда не го прави законен и последващото плащане на дължимия върху него данък. Формиран е извод, че и тези парични постъпления следва да бъдат отнесени към размера на придобитото от въззиваемите имущество, но не и към дохода по §1 т.4 от ДР на Закона.

Въззивният съд е приел, че стойността на придобитото имущество е 401 401.52 лева, формирана от стойността на придобития по нот.акт /№//2010г. апартамент и леките автомобили /общо 91 300 лева/, начислените по банковите влогове лихви /7 299.58 лева/ и получените от трети лица преводи, намалени със стойността на преобразуваното имущество /302 801.94 лева, получена като от сумата 388 501.94 лева е извадена сумата от 85 700 лева, представляваща стойността на придобитите апартамент и МПС, без л.а. В. и Ф. "М.", тъй като към момента на придобиването на последните две няма установени по делото извършени преводи/. Посочил е, че в стойността на имуществото не е включен недвижимият имот в [населено място], придобит през проверявания период въз основа на изтекла придобивна давност, тъй като плащането на цената е извършено преди началния момент на проверката и законността на средствата за това не е предмет на същата.

Изведен е извод, че несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 501 628.32 лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на проверката/. Според съда значително ще е несъответствието, дори и в хипотезата на уважаване на възраженията на ответниците за неприложимост на Наредбата за служебните командировки и определянето на нетния доход без разходите за задгранични пътувания /в този случай същото ще е на стойност 464 986.82 лева, което е над законово определения размер от 250 000 лева/. Формиран е извод, че придобитото имущество, за което не е установен законен източник за придобиването му подлежи на отнемане.

Приел е, че ответниците не са ангажирали доказателства, установяващи твърденията им за получени доходи от дарение за покупката на л.а. "В.", както и реализирани доходи от осъществявана от Р. Х. трудова дейност в чужбина за придобиването на л.а. "Ф.-М.". Посочил е, че нетният им доход за годините на придобиването им /2006г. и 2007г./ е отрицателна величина, поради което за придобиването им също не е установен законен източник. Прието е, че за останалата част от имуществото не се оспорва, че съставлява сумите от получените преводи, част от които са вложени в закупуването на недвижим имот и МПС, и по банкови депозити.

Съдът е приел, че исковете за отнемане на апартамент /№/, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], представляващ апартамент /№/, със застроена площ 91,65 кв. м., с идентификатор /№/, ведно с принадлежащото му избено помещение /№/ с полезна площ от 2,74 кв. м., ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор /№/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и лек автомобил марка "В.", модел "2101", с per. [рег.номер на МПС], лек автомобил марка "Ф.", модел "М.", с per. /№/и лек автомобил марка "Б.", модел "530Д", с per. /№/са основателни.

Прието е, че на основание чл.70 ЗОПДНПИ /отм./ основателна е и исковата претенция за отнемане на сумата от 7 000 лева, претендирана като пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка "Б.", модел "525Д", с peг. /№/, че претендираната сума не надвишава определената в СОЕ пазарна цена към момента на отчуждаването и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът подлежи на уважаване в този размер.

Съдът е приел, че претенциите за отнемане на суми по банковите сметки на ответниците, при съобразяване заключението на ССЕ досежно установените вноски и начислени лихви и претендираната сума от ответника, следва да бъдат уважени в следните размери:

• за сумата в размер на 3 051.36 лева, представляваща установения от ССЕ размер на парични средства по разплащателна сметка /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /направени вноски в размер на 3 050.15 лева и начислена лихва от 1.21 лева/. За горницата над тази сума до предявения размер от 3 740,15 лв. искането е неоснователно;

• за сумата в размер на 11 371.78 лева, представляваща парични средства по спестовен влог /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /установена вноска, която не е трансформирана в размер на 8 770.50 лв. и начислена лихва от 2 601.28 лева. За горницата до предявения размер от 11 827,85 лв. искането е неоснователно;

• за сумата в претендирания размер на 6 509,75 лева, представляваща левова равностойност на парични средства по спестовен влог /№/ в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 6 509.75 евро и начислена лихва от 9.75 евро;

• за сумата в претендирания размер на 30 267.69 лева, представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /установени вноски в общ размер на 29 920 лева и начислена лихва от 347.69 лева/;

• за сумата в претендирания размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва/;

• за сумата в претендирания размер на 919,52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 1.10 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска от 9 000 лева/;

• за претендирания размер на 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.71 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 8 002.29 лева/;

• за претендирания размер от 97 лева, представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 21.36 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 7 003 лева/;

• за претендираната сума в размер на 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.88 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 6 924.36 лева/;

• за претендираната сума в размер на 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,15 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 4 425.24 лева/;

• за претендираната сума в размер на 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,14 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 2 000/;

• за претендирания размер от 1 850,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /вноска от предходни влогове и лихва в размер на 0.01 лв./;

• за претендираната сума в размер на 206,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /нетранформирана в друг депозит част от вноска в размер на 30 000 лева и начислена лихва от 205,35 лева/;

• за претендираната сума в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД;

• за претендирания размер от 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва върху трансформирана в друг депозит вноска от 30 000 лева/;

• за сумата в размер на 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него - 30 423.31 лева и начислена лихва от 129,30 лева/.

• в претендирания размер от 2 753,04 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 2735 евро и начислена лихва от 18,04 евро;

• в претендирания размер от 5 078,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него - 5 056.66 лева и начислена лихва 21,49 лева/;

• за сумата в претендирания размер на 14 777,58 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

• за сумата в размер на 58,16 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД, ненадхвърляща остатъка от нетрансформираните средства в друг депозит;

• в претендирания размер от размер на 16 225,82 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 9 200 евро и начислена лихва;

• за претендираната сумата в размер на 10 029,17 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит /№/ в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

• за претендирания размер от 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева в „Алианц Банк България" АД, която сума не надвишава установения от вещото лице размер на вноските /850 лв./.

Прието е за основателно и искането за отнемане от ответницата Г. Х. на сумата от 25 010.56 лева, представляваща направена след сключването на брака вноска по срочен депозит /№/ в "Банка ДСК" ЕАД и начислена по нея лихва, с неправилно посочена в петитума на исковата молба друга банкова сметка. Посочено е, че се касае за фактическа грешка, доколкото изрично в обстоятелствената част е формулирано основание и твърдение за отнемане на тази сума, с вярно посочване на банковата сметка, по която е внесена.

Съдът е приел за ирелевантно за основателността на тези претенции за отнемане на горните суми е наличието им по процесните банкови сметки към настоящия момент. Посочено е, че на отнемане по реда на ЗОПДНПИ подлежи притежаваното налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, но на основание чл.72 от Закона, ако същото липсва или е отчуждено се присъжда неговата равностойност, а при преобразуване се отнема преобразуваното имущество /чл.70/. Според съда при установено подлежащо на отнемане имущество, елемент от което са и парични средства /§1 т.1 от ДР/, ако същите липсват, то се отнема тяхната равностойност.

Относно претенцията за отнемане на сумата от 193 501.83 лева, претендирани като непреобразуваната в друго имущество част от получените преводи, съставляваща разлика между получените по преводите суми и преобразуваното имущество, в това и чрез направени банкови вноски, съдът, отчитайки приетите за установени размери на постъпилите суми от тях през проверявания период /388 501.94 лева/, стойността на преобразуваното имущество, придобито с тези постъпления /85 700 лева/ и размера на направените вноски /234 483,91 лава, без личната вноска от 10 000 лева, за която не се твърди, че е част от преводите/ е приел, че искането е основателно до размер на сумата от 48 318.03 лева, че за горницата над тази сума искът е неоснователен.

С оглед частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Разградския окръжен съд първоинстанционното решение е отменено в частта, с която исковите претенции са отхвърлени до посочените по-горе размери и вместо отменената част исковете са уважени както вече се посочи. В останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по множество въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС) за изясняване на редица въпроси сред които:

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм), ако:

.......

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

............

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

• създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); • създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); • размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно; • въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество; • размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; • допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката? 5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); • въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или • ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)?

Съдът намира, че повдигнатите от жалбоподателите въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и са свързани с посочените по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. на Софийски градски съд, като образуваното по запитването дело С-319/19 продължава да е висящо. За установената привременна пречка за разглеждане допустимостта на касационното производство по чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК от значение е и това, че последната инстанция има не само правото, но и задължението да отправи преюдициално запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за спора (така чл. 267, ал. 3 ДФЕС, а и чл. 629, ал. 3 ГПК), каквото е конкретното дело. Ето защо висящото пред СЕС дело обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящето дело до постановяване на решение по преюдициалното запитване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение