Определение № 71 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6097/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от А. Д. С. за допълване на определени № 6 от 07.01.2016г. по настоящото ч.гр.дело като й се присъдят деловодни разноски за това производство. Ответниците по молбата К. Й. Т., М. Г. Х., Т. Г. Б., Й. Т. Х., М. Т. Д., К. Й. Х., М. К. Й., Д. Г. В., Т. Д. Д. и В. Д. Д., редовно уведомени, не вземат становище. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното: С определени № 6 от 07.01.2016г. е потвърдено определение № 863/25.08.2015г. по гр.д.№ 1109/2015г. на ВКС ІІІ гр.о., т.е. частната жалба е приета за неоснователна. Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК ответникът по нея има право на разноски. Искане за присъждането им е направено както в отговора, така и в отделна молба № 11793/04.11.2015г. – преди съдът да се произнесе. С нея е посочен и размера на направените разноски – 960 лв. Представен е договор за правна помощ № 234/26.10.2015г. и фактура № 90449/28.10.2015г., в която е отразено, че тази сума е платена от молителката в брой. Ответниците не са заявили възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал.2 ГПК следва да бъдат осъдени да платят деловодни разноски на молителката по чл. 248 ГПК в размер на 960 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение