Определение № 100 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 752/2022 г.

Производството е по реда на чл.309, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на В. С. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 260567 от 29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3104 по описа за 2020 г. на Русенския районен съд, III граждански състав, с което молителят е осъден да заплати на Х. З. М. 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 212,58 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 15.10.2019 г. Молителят твърди, че е бил лишен от възможност да участва в делото, тъй като през периода на неуспешно връчване на призовката на домашния му адрес, обусловило назначаването на негов особен представител, е бил задържан под стража. Ето защо счита, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на решението на Русенския районен съд. Х. З. М. счита, че молбата е допустима, но е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Молбата е подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК, поради което трябва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение