Решение № 2343 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2009 г.

Решение № 2343 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от ОД "Земеделие" - Перник и МЗХ, чрез общия им пълномощник юк Людмила Любомирова, против Решение № 168/25.05.2009 г. по адм. дело № 90/2009 г. по описа на ПАС. Двамата касационни жалбоподатели, които са: Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Перник и Министъра на земеделието и храните не са доволни от постановеното от Пернишкия административен съд решение, с което се отменя заповед № РД - 19/22.07.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие и гори" - Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта за имот по КВС с № 024009, находящ се в землището на с. Ломница, общ. Трън и молят същото да бъде отменено в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат за неправилен и в нарушение на материалния закон извода на съда, че този имот е гора по смисъла на ЗГ (Закона за горите) и следва да се включи в списъка на имотите по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като земя, неправилно определена по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърдят, че планът за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, както и КВС по ЗВСГЗГФ за землището на с. Ломница не са обжалвани и са влезли в сила. Извършено е обединяване на цифровия модел на картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ с цифровия модел на горския фонд по лесоустройствения проект, който за землището на гр. Трън е изработен през 2002 г.. В КВС имотите са отразени като земеделски земи по вид и начин на трайно ползване, причислени са към поземления фонд и съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците. Тази КВС е точно възпроизведена в протоколното решение на комисията. За ирелевантни към спора считат твърденията на Държавна агенция по горите, че имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, защото евентуални спорове за собствеността на тези имоти могат да бъдат предявени и разрешени само по общия исков ред. В открито съдебно заседание пред ВАС вторият касатор - Министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена, а решението отменено в обжалваната му част. Представя писмено становище с подробни съображения. Ответникът - Изпълнителна агенция по горите, гр. София не взема отношение по касационната жалба. Заинтересованите страни - Кмета на Община Трън и Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София - също. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е и основателна. Решението е необосновано и незаконосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна се доказват. По делото са събрани достатъчно доказателства, които добре изясняват фактическата обстановка. Решението следва да се отмени, като делото се реши по същество. Съвместната касационна жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 168 от 25.05.2009 г. по административно дело № 90/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 45в, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), Административен съд - Перник отменя заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта за имот с номер по КВС 024009, находящ се в землището на с. Ломница, община Трън; връща преписката в тази част за ново произнасяне при спазване указанията на съда и отхвърля оспорването на заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в останалата част. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано пред ВАС с касационна жалба в частта му с отхвърлителния диспозитив, поради което в тази си част същото е влязло в сила и спорът не може да бъде разглеждан и пререшаван. Предмет на касационна проверка е решението в частта му по първия и втория диспозитив, а именно в които съдът е отменил (частично) оспорения пред него административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. В тази си обжалвана част решението е неправилно. При правилна правна квалификация на спора и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил погрешен правен извод, че имота с № 024009 е гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ (Закона за горите). Според съда по отношение на този имот няма основание за съставяне на акт за общинска собственост, независимо, че е включен в протоколното решение като имот от КВС. Указанието към административния орган е за включване на този имот в списъка на имотите по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като неправилно определен по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като е гора по смисъла на ЗГ, а не земеделска земя. Както изводите, така и указанията са незаконосъобразни. Държавна агенция по горите, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите е оспорила Протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 19 от 22.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "земеделие" гр. Перник, в частта за землището на с. Ломница, с ЕКАТТЕ 44269, в частта за конкретни 19 имота според уточнението на жалбата, направено допълнително с писмо изх. № 07-38/01.04.2009 г. на ДАГ, с вх. № 1196/03.04.2009 г. в съда. За тези имоти се е твърдяло, че са включени към Приложение № 1 на точка 1, но не отговарят на тези изисквания и би трябвало да бъдат отразени в точка II като определени имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Според ДАГ тези имоти са гори по смисъла на Закона за горите - чл. 2, ал. 1. За горите и земите от държавния горски фонд (§ 7 от ЗГ), за които не са издавани актове за държавна собственост, включването им в горския фонд и принадлежността им към ДГФ е ex lege. На това място е необходимо да се уточни за прецизност, че точната конкретизация е не посочените от жалбоподателя пред първата инстанция приложения и точки от протоколното решение, а Приложение № 1 към раздел I, т. 1 - земи, които са станали собственост на общините поради изтичането на 10-годишния законов срок и Приложение № 1 към раздел II, т. 1 - имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". От данните по делото за землището на Ломница се установява, че планът за земеразделяне не е бил коригиран през годините, а картата на съществуващи и възстановими стари реални граници е обнародвана в "Държавен вестник" през 1994 г., поради което и са влезли в сила преди лесоустройствения проект, който е изготвен 2002 г.. Според назначеното по делото вещо лице всички спорни имоти (от които вече само един е спорен) са отразени в картата на възстановената собственост (КВС) като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, т. е. отбелязани са като временно стопанисвани от общината. Данните от лесоустройствения проект (ЛУП) и проверката на място дават основание на експерта да приеме, че се засягат гори, които са били такива и преди национализацията. Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и тя в случая се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Ломница, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административното производство. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Като е изградил изводите си на базата на ЛУП, а не на КВС съдът е постановил решение, което не съответства на закона. Отделен е въпроса, че този имот № 024009 е с площ 0,327 дка, което е далеч под минимума от 1 декар, за да отговаря на определението за гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Затова същото ще трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от Държавна агенция по горите, преименувана в Изпълнителна агенция по горите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,