Определение № 128 от 17.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 989/2018 г.

Производството е по чл. 44 ал.1 от НПК. Делото е образувано по повдигнат спор за подсъдност от Пловдивския районен съд с искане ВКС да се произнесе кой е компетентният съд, който следва да разгледа наказателно дело, образувано по тъжба на К. А. против А. Т.- А. за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 от НК. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното: По тъжба на К. А., депозирана в РС гр. Бургас е било образувано нчхд № 2579/18 г. С определение № 991/28.06.2018 г. съдът е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил производството и го изпратил на Пловдивския районен съд. Образуваното в РС Пловдив нчхд № 4579/18 г. също е прекратено от съдията-докладчик. Развити са съображения, че частният тъжител е обосновал търсене на наказателна отговорност по чл. 146 ал.1 от НК, престъплението е довършено в [населено място] и делото следва да се разгледа от РС гр. Бургас. Върховният касационен съд намира, че делото е подсъдно на РС гр. Бургас. Изпълнителното деяние на престъплението обида се изразява в довеждане до знанието на пострадалия на изрази, които той приема за уронващи честта и достойнството му. Мястото на извършване на престъплението е там, където е било местонахождението на пострадалия в момента на узнаване на обидата и в случая това е в [населено място]. Ето защо и на основание чл. 44 ал.1, вр. чл. 36 ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение