Решение № 34 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2011 г.

Решение № 34 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 924 от 26.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 502 от 28.03.2011 г. по гр. д. № 121/2011 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 249, ал. 7 ЗОВСРБ (отм.) за сумата 52528,60 лева, предявен от Служба "Военна полиция", [населено място] срещу С. С. С. от [населено място] и са отхвърлени като неоснователни иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 17081,18 лева, както и предявеният от С. С. С. срещу [фирма], [населено място] обратен иск с правно основание чл. 229 КЗ за сумата 52 528,80 лева. Касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от С. С. С. срещу [фирма], [населено място] обратен иск с правно основание чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 52528,60 лева е отхвърлен като неоснователен е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 249, ал. 7 ЗОВСРБ (отм.) - включва ли задължителната застраховка на военнослужещите по чл. 247, ал. 1 ЗОВС (отм.) отговорност на застрахователя за вреди, съставляващи изплатено от ведомството обезщетение по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) Съгласно чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт, т. е. застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинени вреди от деликт. Когато изплатеното на третото лице обезщетение е за вреди от деликт, правното основание на което му е изплатено обезщетението е без правно значение - обезщетението може да е изплатено пряко от деликвента на основание чл. 45 ЗЗД или от възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД или по силата на предвидената отговорност по ЗОВСРБ, ЗМВР и пр. закони, в които е уредена отговорността на ведомството за вреди от деликт. Обезщетението, което се изплаща на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2 ЗОВС (отм.) от военното ведомство на военнослужещия или на наследниците е обезщетение поради телесно увреждане или смърт, т. е. обезщетение е за вреди от деликт, поради което в този случай застрахователят отговаря на основание чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ до размера на изплатеното обезщетение за причинената от деликта вреда на третите лица. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 34/2006 г. на Плевенски военен съд, ответникът С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. "б", вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това, че като военнослужещ в Регионална служба "Военна полиция" при управление на служебно моторно превозно средство е нарушил правилата на движение по пътищата и е причинил смъртта на военнослужещия Г. М. и тежка телесна повреда на военнослужещия В. Д. На 31.06.2006 г. ищецът Служба "Военна полиция" е изплатил на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) на наследниците на загиналия Г. М. обезщетение в размер на 39873,60 лева; 5002,08 лева на пострадалия В. Д. и 7652,70 лева на ответника С. С. или общо сумата 52528,38 лева. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният регресен иск по чл. 249, ал. 7 ЗОВС (отм.) е основателен - ведомството е изплатило обезщетенията по чл. 249, ал. 1, и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) на наследниците на загиналия кадрови военнослужещ и на пострадалите от тежка телесна повреда, причинена по повод изпълнение на военна служба, поради което лицето, виновно причинило увреждането дължи на ведомството обезщетение в размер на изплатеното. Прието е, че между ответника С. С. и привлеченото от него трето лице помагач [фирма], [населено място] е налице валидно застрахователно правоотношение, но без застрахователно покритие на дължимото регресно обезщетение, тъй като изплатеното от ведомството обезщетение по чл. 249, ал. 1, и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) е различно от включените в застрахователното покритие по чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ. Прието е, че имуществената отговорност на деликвента не произтича от деликтна отговорност към увредените лица, тъй като извършеното от ищеца плащане по чл. 249, ал. 1, и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) няма характер на обезщетение по чл. 51, ал. 1 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане, а има характер на материална помощ със социален елемент, поради което обратния иск срещу застрахователя е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, подадена от С. С. С. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно характера на изплатеното от Служба "Военна полиция" обезщетение, което е за увреждания, претърпени от трети лица при изпълнение на служебни задължения и не попада в категорията плащания по чл. 268, т. 9 КЗ. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Формираният в решението извод, че между ответника С. С. и привлеченото от него трето лице помагач [фирма], [населено място] е налице валидно застрахователно правоотношение е правилен, съобразен с доказателствата по делото - управляваният от ответника автомобил е имал валидна застраховка към полица № 06106 43040621 30000012 от 20.12.2005 г. с валидност по 31.12.2006 г. Неправилни обаче са изводите, че липсва застрахователно покритие до размера на изплатеното обезщетение; че изплатеното от ведомството обезщетение по чл. 249, ал. 1, и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) е различно от включените в застрахователното покритие по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ; че имуществената отговорност на деликвента не произтича от деликтна отговорност към увредените лица, тъй като извършеното от ведомството плащане по чл. 249, ал. 1, и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) няма характер на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, а съставлява материална помощ със социален елемент. Обезщетението по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 ЗОВС (отм.), дължимо от военното ведомство на военнослужещия или на наследниците поради телесно увреждане или смърт е обезщетение за вреди от непозволено увреждане, поради което ведомството разполага с иска по чл. 249, ал. 7 ЗОВС срещу лицето, виновно причинило увреждането, а застрахователят отговаря на основание чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ до размера на изплатеното обезщетение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ се уважи като основателен. От размера на изплатеното от Служба "Военна полиция" обезщетение общо в размер на 52528,38 лева следва да бъде приспаднато обезщетението в размер на 7652,70 лева, платено на ищеца по обратния иск, виновен причинител на щетите, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 44875,68 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.01.2009 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора - ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер общо на 4175,63 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение