Решение № 5702 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2008 г.

Решение № 5702 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2008 г., V о., докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата срещу решение № 754 от 26.09.2008 г. по адм. дело № 3293/2008 г. на Административен съд - София град, II-ро отделение, 24 състав. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът "Студио Дент" ООД, гр. София, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като процедурата по издаване на разрешение за търговия на едро с медицински изделия е спряна по силата на Закона за медицинските изделия (ЗМИ) и не е налице мълчалив отказ по заявлението за издаване на разрешение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата да издаде разрешение за търговия на едро с медицински изделия и е върнал административната преписка на административния орган за издаване на разрешение, като е задължил същия да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката. Приел е, че макар жалбоподателят "Студио Дент" ООД да не е внесъл такса за издаване на разрешение, дължима съгласно чл. 78, ал. 1, т. 3 ЗМИ и не е представил пред административния орган изискуемия съгласно закона документ за платена такса, неизпълнението на това задължение не представлява непълнота на документите, необходими за издаване на разрешителното, тъй като не е приета тарифа за определяне на дължимата такса. Счел е, че неиздаването на тарифа по действащия Закон за медицинските изделия не е основание за спиране на производството за издаване на разрешително, както твърди административният орган, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Приел е, че бездействието на административния орган да издаде тарифа за таксите по прилагане на действащия закон не е основание за отказване издаването на разрешение на изправната страна жалбоподател, като при поискване на указание от страна на заявителя за размера на дължимата такса административният орган е следвало да приложи отменената Тарифа за таксите, които се събират от Министерството на здравеопазването на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (отм.), ако е считал, че такава следва да се събере. Обжалваното решение е правилно. Оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са бланкетни и не се оправдават от данните по делото. Първоинстанционният съд е преценил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е установил фактическата обстановка по спора. Установено е по делото, че заявителят "Студио Дент" ООД не е заплатил такса за издаване на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. В отговор на запитване от "Студио Дент" ООД до Изпълнителната агенция по лекарствата относно размера на дължимата такса изпълнителният директор на агенцията е уведомил заявителя, че разрешение ще му бъде издадено след утвърждаване на тарифа за таксите. При тези данни административният съд законосъобразно е приел, че е налице мълчалив отказ по заявлението на ответника по касационна жалба "Студио Дент" ООД. Обоснован е изводът на съда по същество, че заявителят не дължи заплащане на такса за издаване на разрешение по чл. 78, ал. 1, т. 3 ЗМИ, тъй като не е приета тарифа за таксите в неизпълнение на законовата делегация по чл. 7, ал. 1 ЗМИ в шестмесечния срок по § 13 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не може да се приеме за валидна по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗМИ документацията на заявителя и че не е започнал да тече срокът за издаване на разрешение от административния орган. При подаване на заявление за издаване на разрешително задължението за заплащане на такса има правно основание както в общата разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗМИ, така и в специалния текст на конкретното производство - чл. 78, ал. 1, т. 3 ЗМИ, съгласно който към заявлението за издаване на разрешение се прилага документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 7, ал. 1 от закона. Спорен е въпросът по делото относно определянето на дължимата такса по размер, предвид неприемането на тарифата по Закона за медицинските изделия. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че е налице обективна невъзможност за изпълнение от заявителя на законовото задължение за заплащане на такса. Разпоредбата на чл. 5 от отменената Тарифа за таксите, които се събират от Министерството на здравеопазването на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (отм.) предвижда, че за издаване на разрешение за търговия на едро с лекарства се дължи такса в размер на 5 000 лева. Издадената тарифа е неприложима, тъй като на отпаднало правно основание не може занапред да се определя размера на парично задължение от публичен характер. Към датата на подаване на заявлението е в сила Тарифа за таксите, които се събират по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Същата е издадена по приложението на цитирания закон, който урежда различни обществени отношения от тези, предмет на заявлението, а именно отношения по пускането на пазара, разпространението и търговията с лекарствени продукти. Производствата по разрешаването на дейности, свързани с медицинските изделия, се уреждат от Закона за медицинските изделия, поради което чл. 7, ал. 1 от същия закон предвижда издаването на специална тарифа за тези производства. Цитираната действаща тарифа също не може да бъде приложена към конкретното производство, тъй като размерът на финансови задължения не може да се определя по аналогия. Предвид горното, поради независещата от волята и действията на заявителя невъзможност за определяне на дължимата такса по размер, правилно първоинстанционният съд е приел, че задължение за плащането й не е възникнало. При тези условия, това задължение е несъбираемо и недължимо в конкретното производство за издаване на разрешение за търговия с медицински изделия. Ето защо законосъобразен е изводът на съда по същество, че поради съществуващата законова празнота представената документация следва да се счете за валидно оформена и спирането на срока за произнасяне по заявлението е преустановено след изпълнението на останалите указания на административния орган за представяне на документите по чл. 78, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, т. 2 и 4 ЗМИ (договор за наем на помещение, копие от трудов договор на ръководителя на склада, и списък на магнитен носител на медицинските изделия, с които дружеството ще търгува). Няма законово основание за освобождаване на административния орган от задължението да се произнесе по заявлението, както и не съществува хипотеза в действащото право за спиране на произнасянето на органа поради забавяне издаването на тарифата по прилагането на закона. Ето защо, бездействието на административния орган след като са представени всички останали изискани от заявителя документи представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен от административния съд и преписката правилно е върната на административния орган за разглеждане на заявлението. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата е бил длъжен в конкретната хипотеза да укаже основанието и размера на таксата, ако е считал, че такава се дължи на основание отменената тарифа по Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (отм.) или по силата на действащата тарифа по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, но няма правна възможност да отложи във времето произнасянето по заявлението на основание неприемането на тарифа по Закона за медицинските изделия. Правото за извършване на търговия на едро с медицински изделия е предвидено в действащия закон и упражняването му от частните субекти следва да бъде гарантирано от изпълнението на задължението за произнасяне по заявлението от компетентния административен орган. Предвид изхода на спора и въз основа направеното искане от "Студио Дент" ООД, гр. София, за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК Изпълнителната агенция по лекарствата следва да бъде осъдена да заплати на "Студио Дент" ООД, гр. София, разноски по делото за касационната инстанция в размер на 250 лева, представляващи възнаграждение за процесуална защита от един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,