Определение № 2690 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1940/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. К. от [населено място], община Садово, подадена чрез процесуален представител – адвокат Б. Бонев АК Пловдив срещу определение № 867 от 23 януари 2026 год. постановено по адм.дело № 208/2026 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив. С обжалваното определение съдът e оставил без уважение искането на И. А. К. да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-1030-000047 от 19 януари 2026 год., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“з“) „гг“) от от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Частният жалбоподател чрез своя процесуален представител – адвокат Б. Бонев от АК Пловдив счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Не оспорва обстоятелството, че с първоначалната жалба не са били ангажирани доказателства, в подкрепа на доводите че с процесната ПАМ ще настъпят вредни последици за жалбоподателя. С частната жалба се ангажират доказателства във връзка с трудовата заетост на жалбоподателя, неговата адресна регистрация, както и данни за семейният му статус. Твърди се, че жалбоподателя е трудово ангажиран, работи тежък физически труд при сменен режим на работа. Навежда се довод също, че е баща на малко дете и поради липса на педиатър в селото където постоянно живее се налага често да пътува до града при нужда. Твърди също, че липсва друг транспорт от [населено място] до гр.Пловдив, поради което ако не може да използва личният си автомобил ще се затрудни значително трудовата му дейност. С тези аргументи обосновава значителните и трудно поправимите вреди за него и семейството му в резултат на процесната ПАМ. Прави искане, Върховният административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд гр.Пловдив и да постанови друго, с което да спре предварително изпълнение на заповед за ПАМ № 26-1030-000047 от 19 януари 2026 год., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив. Ответникът по частната жалба – началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява следното: И. А. К. от [населено място], община Садово, притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 18 януари 2026 год. компетентните органи установяват че И. А. К. управлява в гр.Пловдив на кръстовището на бул.“Санкт Петербург“ и бул.“Менделеев“ личният си лек автомобил Сутриен Берлинго с регистрационен номер [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред - служебно прекратена регистрация на 28 октомври 2025 год. На 19 януари 2026 год. началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив издава процесната по делото заповед № 26-1030-000047, с която на жалбоподателя И. А. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. По делото пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства, че частният жалбоподател И. А. К. е с адресна регистрация в [населено място], община Садово. Доказано е също, че жалбоподателят работи по трудов договор с Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ от 2021 год., както и че е баща на малолетното дете И. И. К., родена на [дата]. Всички тези факти се установяват след постановяване на процесното определение от състава на Административен съд Пловдив, въз основа на писмени доказателства приложени с частната жалба. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че твърдените вреди за жалбоподателя от оспорената ЗППАМ, не са противопоставими на обществения интерес, който законодателят е преценил, че следва да бъде защитен. Приема се също, че съдебната практика е константна, че лишаването ми от право да управлява МПС не нарушава гарантираното му право на труд, тъй като съществуват алтернативни начини за предвижване. По тези съображения се приема, че частният жалбоподател не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗПАМ № 26-1030-000047 би могла да му причини. Въз основа на това съдът прави извод за неоснователност на искането и го оставя без уважение. Изводът на съда е правилен. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспенсивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да управлява МПС за срок от шест месеца се лишава от възможността да полага непосредствени грижи за здравето на малолетното си дете както и се затруднява осъществяваната от него трудова дейност. В подкрепа на тези твърдения са представени надлежни доказателства, които установяват съществуващи в обективната действителност факти настъпили преди датата на издаване на процесната ПАМ. Видно от доказателствения материал по делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да управлява МПС за срок от шест месеца, тъй като ще е невъзможно да води детето си при нужда на лекар в гр.Пловдив ще му бъде затруднено да упражнява трудовата си дейност. Безспорно е, че невъзможността да се управлява МПС в ежедневната дейност в рамките на период от шест месеца, винаги представлява затруднение, а особено при непосредствено полагане на грижи за отглеждане на малолетни деца. Това ограничение създава затруднения и при осъществяване на трудовата му дейност и следователно сам по себе е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение