Решение № 17053 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2013 г.

ВАСIII отделение18.12.2013 г.докладчик Петър Стоянов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 806/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17053 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Благоевград, представляван от председателя Даниела Владимирова Савеклиева, чрез процесуалния представител адв. Теодор Тошев от БАК, против решение № 38 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 806/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград. С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на оспореното съдебно решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В съдебно заседание касатора подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответната страна - Областния управител на област Благоевград с писмено становище по касационната жалба от 11.02.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание не се представлява. Заинтересованата страна Нели Манолова Гогова от гр. Благоевград не изразява становище по касационната жалба и не се предтавлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе придвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вразка с чл. 45, ал. 11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ решаващия съд е отменил решение № 462, взето по протокол № 15 от заседанието на Общински съвет Благоевград, проведено на 24.10.2012 год. и потвърдително решение № 501, взето по протокол № 17 от заседанието проведено на 30.11.2012 г. с което на осн. чл. 8, ал. 9 от ЗОбС и чл. 67 от НРПУРОИ е включен в годишната програма за управление и разпореждане с имотите-общинска собственост за 2012 г., в раздел Приходи от учредяване на вещни права, т. 9, подточка 9.6, за учредяване правото на строеж на Нели Гогова за изграждане на гараж в поземлен имот с идентификатор 04279.623.326 по кадастралната карта на гр Благоевград. И на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 4 от ЗОбС и чл. 67 от НРПУРОИ на ОбС е дал съгласие да бъде учредено правото на строеж за изграждане на гараж в посочения имот. Възложил е на кмета на общината да възложи оценка на лицензиран оценител за учредено право на строеж върху 18 кв. м. и след съгласуването и с общинския съвет да издаде заповед и изготви договор за учредено право на строеж. За да постигне този резултат, съдът е приел, че решението на общинския съвет е взето в противоречие на императивните разпоредби на чл. 37, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от ЗОбС. След извършената проверка по силата на служебното начално и при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция установи, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Областният управител осъществява контрол за законосъобразност на решенията на общинските съвети чрез спиране на тяхното действие и оспорването им пред съда по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, по аргумент и от разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Това му правомощие е предоставено на областния управител със закон и не е обвързано от вида /индивидуален, общ или нормативен акт/, както и предмета на акта /акт с гражданскоправен или друг характер/, предмет на предложението. Общинският съвет като орган на местното самоуправление в общината е длъжен да упражнява правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА като се разпорежда с правото на своята собственост в интерес на общината. За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на общинския съвет със закон правомощия при разпореждане с общинска собственост, решенията трябва да бъдат взети в рамките на компетентността, при спазване на административнопроизводствените правила и на съответните материалноправни норми, който контрол се упражнява от административния съд в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗА. Осъществяването на съдебен контрол не препятства възможността на органа на местното самоуправление да взема решения за сключване на гражданскоправни сделки с имоти общинска собственост, в каквито граждански отношения общината ще встъпи след влизане в сила на решението по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА на общинския съвет. Разпореждането със собственост на общината следва да се извършва при спазване на материалноправните и процесуалните норми, а съдебният контрол е гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общината. Съдебната проверка за законосъобразността на тези решения не накърнява оперативната самостоятелност на общинския съвет да взема решения за управление и разпореждане с общинско имущество. Проверката е гаранция за законосъобрано упражняване на обективното право на управление и разпореждане и че имуществото на общината се използва в интерес на същата, както повелява чл. 140 от Конституцията на Република България. Освен това областният управител като представител на изпълнителната власт на държавата не само може, но е и длъжен да упражни предоставените му от закона правомощия за контрол върху актовете на общинските съвети и кметове на общини. Упражняването на това му правомощие не нарушава принципа за разделеност на властите заложен в Конституцията на Република България. По изложените съображения административния съд правилно е приел и разгледал оспорването на областния управител на решението на общинския съвет. С оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е тълкувал нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗОбС, съгласно чиято императивна разпоредба, право на строеж върху имот частна общинска собственост се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл сила подробен устройствен план. С разпоредбата на ал. 4 от посочения по-горе текст на закона са уредени изключенията когато правото на строеж се учредява след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците по ред определен от наредбата по чл. 8, ал. 2. В случая се касае за чл. 66, ал. 5 и чл. 67 от НРПУРОИ на Общински съвет Благоевград. Такова право се учредява на юридически лица на бюджетна издръжка, религиозни институции, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и манастири и на други лица, когато това е предвидено в закон. В конкретната хипотеза основателно съдът е приел, че общинския съвет се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОбС, без в административната преписка да са налице каквито и да е доказателства обуславящи приложението и. Изложил е подробни мотиви, защо счита, че в случая тази хипотеза е неприложима, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря. Така прието решението на общинския съвет е незаконосъобразно и правилно съдът го е отменил. При така установеното, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

Цитирани разпоредби

6