Определение № 34 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Гр.д.№ 1320 от 2019 г. е било образувано по касационни жалби на В. М. Е., Й. Н. П. и М. С. П. срещу решение № 352 от 01.11.2018 г. на Пернишкия окръжен съд по в.гр.д.№ 267 от 2018 г.

С определение № 478 от 23.10.2019 г., настоящият състав на ВКС, ГК, първо отделение е допуснал до касационно разглеждане само жалбата на Й. Н. П. и М. С. П..

По съществото на тази жалба е постановено решение № 25 от 06.03.2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., с което частично е отменено решението на Пернишкия окръжен съд и вместо него е постановено решение:

• за уважаване на предявения от Й. Н. П. и М. С. П. срещу В. М. Е. иск по чл.23, ал.2 СК за признаване правото на собственост на М. С. Р. на основание трансформация на лични средства върху 48,59 % от делбения апартамент № ....., находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес];

• за отхвърляне на този иск за разликата до пълния претендиран размер от 3/4 ид.ч. от апартамента;

• за уважаване на предявения от В. М. Е. срещу Й. Н. П. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на В. Е. от наследството на М. Р. със 20,952 % от гореописания апартамент, чрез намаляване на универсалното завещание от 26.02.2015 г. на М. Р. в полза на Й. П. с 20,952 % и

• за уважаване на предявения иск за делба на този апартамент при квоти: 62,853 % за В. М. Е., 8,098 % за М. С. П. и 29,049 % за Й. Н. П..

С молба вх.№ 8261 от 13.03.2020 г. пълномощникът на касаторите Й. Н. П. и М. С. П. е поискал да бъде допълнено решението на ВКС чрез присъждане на разноски за трите съдебни инстанции съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, съгласно представените списъци за разноски.

В писмен отговор от 01.06.2020 г. ответницата по молбата В. М. Е. оспорва същата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е допустима- подадена е от легитимирани лица /касатори/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 06.03.2020 г., а молбата е подадена на 13.03.2020 г./.

По същество, молбата е частично основателна и следва да се уважи частично поради следното: Видно от мотивите и диспозитива на решението от 06.03.2020 по гр.д.№ 1320 от 2019 г. настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по направените от страните разноски пред трите съдебни инстанции. Присъждането на разноските е било поискано своевременно от Й. П. и М. П. във въззивната и в касационната им жалби. Представени са и списъци за направените разноски във въззивната и в касационната инстанции. Поради това решението на ВКС следва да бъде допълнено, чрез присъждане на разноски за двете инстанции /въззивна и касационна/. Разноски за първата инстанция не следва да се присъждат, тъй като съгласно чл.355 ГПК те следва да бъдат присъдени с решението по извършване на делбата.

Неоснователно е възражението на ответницата по молбата В. Е., че разноски за въззивната и касационната инстанция не се дължат на основание чл.78 ГПК, тъй като е налице специална норма /чл.355 от ГПК/, съгласно която страните по делото за делба заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им и тези разноски се присъждат в края на производството. Специалната разпоредба на чл.355 ГПК касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване. За направените при обжалването разноски важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78 ГПК.

По размера на дължимите разноски: За въззивната инстанция молителите са направили разноски в размер от 1150 лв. /250 лв. за държавна такса по въззивната им жалба, 400 лв. за основно и допълнително възнаграждение за вещо лице и 500 лв. за адвокатско възнаграждение/, а за касационната инстанция- разноски в размер от 860 лв. /260 лв. държавни такси и 600 лв. за адвокатско възнаграждение/. Или общо за двете инстанции- 2010 лв. С оглед изхода на делото /положително решение по жалбата на молителите по два от общо трите предявени иска/, ищцата дължи на молителите общо 2/3 от направените от тях разноски във въззивната и касационната инстанции или 1340 лв. /2/3 от 2010 лв./.

Предвид на гореизложеното решението на ВКС в частта за разноските следва да бъде допълнено, като ищцата бъде осъдена да заплати на молителите разноски за въззивна и касационна инстанции в размер на 1340 лв.

Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо отделение