Определение № 270 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5871/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.1073080 от 21.07.15г. на И. В. З. за допълване на диспозитива на решението по настоящото дело в частта за разноските, като молителят иска да му бъдат присъдени в пълен размер направените от него разноски за въззивното производство. Ответницата В. И. Д. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С решение №104 от 24.06.2015г. по настоящото дело е уважена касационната жалба на И. В. З. срещу решение №3364 от 13.05.14г. по в.гр.д.№10063/13г. на Софийски градски съд в обжалваната част по иска с правно основание чл.30 ЗН. Присъдени са и разноски за касационното производство. Съставът на ВКС не е променил въззивното решение в частта за разноските. С това решение частично е уважена въззивната жалба на И. З. по иска с правно основание чл.30 ЗН и изцяло – по иска с правно основание чл.37 ЗН. В съответствие с изхода на делото въззивният съд е присъдил само 1454лв. от общо 2181лв. от сторените от З. разноски по делото. С касационното решение е отстранена по жалба на И. З. основната грешка във въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, изразяваща се в противоречие между отделните части на постановения диспозитив – от една страна намаляване на завещателното разпореждане на един от процесните имоти в дробна част – 34038/266300 ид.части, а от друга страна – връщане на същия имот изцяло в наследството. Ето защо, макар като резултат касационното решение да не съответства на всички искания на И. З., неговата касационна жалба се е оказала основателна в най-важната си част, затова следва да му се присъдят не само разноските за касационната инстанция, но и пълният размер на разноските за въззивното производство, т.е. сумата от 727лв., която не му е била присъдена. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,