Определение № 2895 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 220 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуални представители юрк. Райков и юрк. Методиева, против Определение № 35137 от 27.10.2025 г., постановено по адм. дело 6830/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, (ЕСО ЕАД) като трета страна помагач в рамките на производството по горецитираното административно дело. Жалбоподателят твърди, че процесното определение е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че ЕСО ЕАД следва да участва като подпомагаща страна в производството с оглед съдействието с данни и технически становища относно собствените си процеси и методология във връзка с балансирането, сетълмента и разплащанията в тази връзка, които са опосредяващият елемент между акта на КЕВР и твърдените вреди на ищеца. Твърди, че по този начин се гарантира, че спорът ще се реши въз основа на официалните първични данни от ЕСО ЕАД, а не на едностранни изчисления на ищеца. „Ф ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 202255546 - ищец в главното производство, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради обстоятелството, изложено и от съдебния състав в първоинстанционното производство, че евентуалното реализиране на отговорността на КЕВР, не води до възникване на правото на КЕВР на обезщетение или регресен иск срещу ЕСО ЕАД, с оглед на което липсва правен интерес от привличане. Върховният административен съд като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира че частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Първоинстанционният съдебен акт е постановен в рамките на производство по иск с правно основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения на твърдени от ищеца имуществени вреди, във вид на претърпяна загуба, в общ размер на 1 761 967.97 лв., от които главница в размер на 1 706 122 лв., за периода 01.01.2024г. – 30.04.2024г. и мораторна лихва за забава в общ размер на 55 845.97 лв., за периода от отмяната на незаконосъобразния акт – 01.04.2025г. до датата на депозирането на исковата молба – 30.06.2025г., настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт на КЕВР, а именно: Решение № Ц-37/29.12.2023г., в отменената му част по т.1, с влязло в сила Решение № 10306 от 28.06.2024г., постановено по адм.д. № 896/2024г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 3388 от 01.04.2025г. постановено по адм.д. № 11345/2024г. на ВАС, III отд. Претендира се и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2025г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Ответникът по административното производство – КЕВР с отговора на исковата молба е поискал привличане на трето лице – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като помагач на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, вр. чл.144 АПК. Първоинстанционният съд с обжалваното Определение е оставил без уважение това искане на ответника като неоснователно. Върховният административен съд, на осн. чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК, изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че евентуалното реализиране на отговорността на КЕВР, не води до възникване на правото на КЕВР на обезщетение или регресен иск срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, т.е. липсва правен интерес от привличане. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд по въпроса за недопустимостта на трето лице в качеството на помагач в административното производство, като обстоятелството дали вредите са в пряка причинна връзка с твърдения незаконосъобразен административен акт или са резултат от друго противоправно действие, бездействие, респ. акт е единствен предмет на настоящия спор. Встъпването, респективно привличането на трето лице помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Настоящото исково производство има за предмет осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се претендират вреди, причинени на частния жалбоподател и настъпили от отменен негов административен акт. Правоотношението по обезщетяване на вредите съществува само между ищеца и административния орган и затова АПК с нарочна разпоредба определя и кой следва да е ответник - чл. 205 АПК. Предвид изложеното и на осн. чл. 236 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во АПК, Върховният административен съд,