Решение № 7321 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Г. С., от гр. София, чрез адвокат Петрова, срещу решение № 21391 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело № 666/2025 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник иск за заплащане на неимуществени вреди. С доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло, както и разноски в пълен размер. Претендира и направените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, чрез юрисконсулт Василева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от И. Г. С. против ОД на МВР-гр. Перник, иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции – срам, неудобство, безпокойство, притеснение, изнервеност, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Перник, отменено с влязло в сила съдебно решение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сумата от 500 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 29.11.2024 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска до претендирания му размер като неоснователен и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част на иска. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, като обезщетението за неимуществени вреди е определено при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението не е обжалвано в частта относно присъденото обезщетение в размер на 500 лева за претърпените неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие вреди са доказани от събраните по делото доказателства. При съобразяване с установените обективно съществуващи обстоятелства на негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт, за конкретен период от време, при правилното приложение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определен и размера на обезщетението. Първоинстанционният съд при определяне размера на присъденото обезщетение, се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е взел предвид характера, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, негативни преживявания, засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на претърпените неимуществени (морални) вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина по който отмененото НП се е отразило на ищеца. При определянето на размера на обезщетението, съдът е съобразил характерът на породените и установени негативни преживявания, като правилно е приел за недоказани твърденията на С., че във връзка с издаденото наказателното постановление е започнал да страда от главоболие, както и че значително е влошил отношенията си с останалите членове на неговото семейство. В случая обезщетението е определено справедливо, като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ административният съд е присъдил и дължимите се разноски по делото. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 евро при приложението на чл. 37 от закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение