Определение № 268 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2156/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. С. А. от [населено място] - чрез пълномощник адв. М. Д., с която е предявен иск за прогласяване нищожност („обезсилване“) на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение № 495 от 14.05.2009 г., постановено по арб. д. № 495/2009 г. на арбитър Б. Г.. С молба вх. № 1671/04.10.2024 г. ищцата е поискала да бъде спряно изпълнението на арбитражното решение, предприето в производството по изп. д. № 1840/2019 г. на ЧСИ И. - Л. К. Е. с рег. № 894 на КЧСИ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото намира, че предявеният иск е процесуално недопустим по следните съображения: Съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят е получил решението. Константна е практиката на ВКС, че разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗМТА се прилага и за исковете за прогласяване нищожност на арбитражни решения на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, чиято допустимост също е обусловена от спазване на предвидения в закона преклузивен тримесечен срок. В подадената по пощата на 09.07.2024 г. искова молба (наименована „жалба“) ищцата е посочила, че е узнала за съществуването на арбитражното решение „от писмо на НОИ за удръжка на пенсия“. С допълнителна молба вх. № 16717/04.10.2024 г. ищцата е уточнила, че съдържанието на арбитражното решение не й е било известно до 09.08.2024 г., когато е получила копие от него въз основа на депозирано пред Софийски градски съд искане по т. д. № 20/2010 г. (образувано по молба на ищеца в арбитражното производство „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението). Към молбата са приложени копие от удостоверение, издадено от арбитър Б. Г., според което арбитражното решение е връчено на Р. А. чрез куриер с товарителница № 1000001026798/2009 г., както и копие от товарителницата. В товарителницата е отбелязано „опит за доставка“ и няма данни пратката, съдържаща арбитражното решение, да е получена от Р. А.. В изпълнение на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, дадени от председателя на І т. о. на ВКС с разпореждане № 1495/12.07.2024 г., ищцата е депозирала молба с вх. № 16834/07.10.2024 г., в която отново е посочила, че на 04.07.2024 г. е получила писмо от НОИ, с което е уведомена за наложен по изп. д. № 1840/2019 г. запор върху пенсията й и от което е узнала за наличието на изпълнителен лист, издаден въз основа на постановено срещу нея арбитражно решение. С оглед необходимостта от установяване на точния момент, в който ищцата е узнала за арбитражното решение, с разпореждане от 08.10.2024 г. съдията - докладчик по делото е изискал от ЧСИ И. - Л. Е. заверено копие от изп. д. № 1840/2019 г., образувано по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (дружество, на което с договор от 08.08.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към Р. А., произтичащи от арбитражното решение). От документите към изпълнителното дело се установява, че на 06.12.2023 г. ЧСИ И. - Л. Е. е изпратила до длъжника в изпълнителното производство Р. С. А. - на адреса по местоработата й ( [община]) в [населено място], покана за доброволно изпълнение изх. № 21752/06.12.2023 г. (л.42 от изпълнителното дело). В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.01.2010 г. от Софийски градски съд по т. д. № 20/2010 г., и решение на арбитражен съд по арб. д. № 495/2009 г., като е възпроизведено съдържанието на изпълнителния лист в частта относно размера на дължимите суми и е отразено произтичащото от договора за прехвърляне на вземане правоприемство на страната на кредитора. С поканата Р. А. е уведомена, че е наложен запор върху вземането й за трудово възнаграждение, включително и получаваното по граждански договор, към [община], а също и върху вземанията й към „Банка ДСК“ ЕАД и „Инвестбанк“ АД, и тя е поканена да изпълни доброволно задълженията си в двуседмичен срок от поканата. Поканата е връчена на 18.12.2023 г. чрез длъжностно лице в [община] (Н. А.), след което с писмо изх. № 119/19.12.2023 г. [община] е уведомила ЧСИ И. - Л. Е. по изп. д. № 1840/2019 г., че Р. А. е в трудово правоотношение с общината и че от заплатата й за м. декември 2023 г. ще бъде удържана сума в размер на 297.00 лв. На 05.01.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило заявление вх. № 00716/05.01.2024 г. (л.45 от делото) от Р. А., с което тя е поискала от съдебния изпълнител удръжката от заплатата й да бъде ограничено до 100 лв. поради финансови затруднения. След съвкупна преценка на доказателствата, относими към срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, настоящият състав на ВКС намира, че макар арбитражното решение да не е връчено на ищцата Р. А. по предвидения за това процесуален ред, последната е узнала за него най-късно към датата 05.01.2024 г., когато е подала адресираното до ЧСИ И. - Л. Е. заявление по изп. д. № 1840/2019 г. От съдържанието на заявлението следва косвен извод, че връчената по месторабота покана за доброволно изпълнение е достигнала до знанието на ищцата. Поканата съдържа данни както за арбитражното решение, така и за издадения въз основа на него изпълнителен лист, в т. ч. и за номера на делото на Софийски градски съд, по което е издаден изпълнителният лист и в кориците на което се намира копие от арбитражното решение. Обстоятелството, че решението не е връчено на ищцата, е ирелевантно за преценката относно началото на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, след като към 05.01.2024 г. ищцата е разполагала с информация за съществуването на арбитражното решение и е имала възможност да узнае съдържанието му, както и да се снабди с копие от самото решение след справка по посоченото в поканата за доброволно изпълнение дело на Софийски градски съд или по изпълнителното дело, на л.4 от което е приложен изпълнителният лист (в който е отразено, че е издаден на основание решение № 495 от 14.05.2009 г. по арбитражно дело № 495/2009 г. на арбитър Б. Г.). Твърдението на ищцата в исковата молба и в последващите уточнителни молби, че е узнала за арбитражното решение от полученото на 04.07.2024 г. писмо на НОИ за налагане на запор върху пенсията й, е невярно и се опровергава от намиращите се по изпълнителното дело документи. Съобразявайки началния момент, от който е започнал да тече срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА - 05.01.2024 г., и датата, на която исковата молба е изпратена по пощата - 09.07.2024 г., съставът на ВКС приема, че искът по чл.47, ал.2 ЗМТА е предявен сред изтичане на предвидения в закона преклузивен срок и е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид недопустимостта на иска по чл.47, ал.2 ЗМТА, не са налице предпоставките по чл.48, ал.2 ЗМТА за спиране на изпълнението на арбитражното решение и направеното в този смисъл искане следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,