Определение № 787 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 217/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. А. Г. - чрез адв. Ант. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 427/17.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 626/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 търговски състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на И. А. Г. срещу определение № 916/25.10.2024 г., постановено по ч. т. д. № 387/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора, с което съдебното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 631 ГПК до произнасяне по дело С-744/23 на СЕС, като е прекратено съдебното производство по ч. т. д. № 626/2024 г. по описа на АС-Пловдив. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, предписваща, че с отправяне на преюдициално запитване съдът спира производството по делото, като това определение не подлежи на обжалване, е приложима само за съда, който е оправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване или валидност на норми от правото на ЕС. Посочил е практика на ВКС в този смисъл. Ответникът по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното определение апелативният съд е оставил без разглеждане въззивната частна жалба срещу определение за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 631 ГПК на частното въззивно производство поради наличие на висящо производство по образуваното въз основа на отправеното преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС дело С-744/23 на СЕС, вследствие на което е прекратено ч. т. д. № 626/2024 г. по описа на АС-Пловдив. Апелативният съд е счел, че правната норма, уредена в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно която определението за спиране при образувано дело от СЕС по преюдициално запитване от национален съд не подлежи на обжалване, е приложима както в случаите, в които съдът спира висящо пред него съдебно производство, по което е отправил преюдициално запитване до СЕС, така и в случаите, когато друг национален съд е отправил преюдициално запитване по въпроси, които са от значение за правилното решаване на спряното от друг национален съд. Посочил е практика на ВКС в този смисъл. Настоящата съдебна инстанция възприема правното становище в практиката на ВКС, с която е изяснено, че невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК произтича от императивната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото, не подлежи на обжалване. При вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 267 ДФЕС и чл. 633 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е относима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор. Съобразно компетентността на СЕС да преценява допустимостта на отправените преюдициални запитвания, следва да се изключи възможността за обжалване на акта, както когато съд е установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, така и когато е преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка - по отношение на същите правни въпроси, които се поставят по спора, който той разглежда. Преценката относно допустимостта на отправените въпроси до СЕС относно тълкуването и действителността на актове на ЕС е от компетентност само на СЕС, като това обстоятелство изключва правомощието на националната юрисдикция за преценка относно законосъобразността - по реда на обжалването, на акта за спиране и отправяне на преюдициално запитване. Да се допусне по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегнат компетентността на СЕС и съответно задължителното тълкуване, което е длъжен да даде СЕС с оглед правомощието му съгласно чл. 267 от ДФЕС. Основанието и необходимостта от спиране и в двата случая са идентични – обезпечаване на еднаквото прилагане на правото на ЕС, а целта на спирането на производството и в двата случая е възприемане на тълкуване, което е в синхрон с правото на ЕС. Следователно, тъждественост на процесуалното действие предпоставя и еднакъв режим на необжалваемост на постановения акт. В този смисъл е константната практика на ТО на ВКС – напр. Определение № 16/16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о., ТК; Определение № 761/27.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 393/2024 г., I т. о., ТК; Определение № 535 от 8.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 205/2024 г., II т. о., ТК и пр., която настоящият съдебен състав счита за законосъобразна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение