Определение № 1579 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 744/2024 г.

Производството е по повод частна жалба от Е. Варадинов от гр. Перник срещу определение № 513 от 06.11.2023 г., с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 2870/19.10.2023 г. по описа на Административен съд Перник и е прекратено производството по адм. дело № 372/2023 г. на същия съд. Искането е изцяло да бъде отменено соченото определение. Развива се оплакване, че с жалбата, по повод която е образувано административно дело 372/23 г. по описа на Пернишкия административен съд, в условията на алтернативност са направени три искания, във връзка с бюлетин за съдимост съставен за частния жалбоподател по вписването на присъда по НОХД № 238/2001 на Софийски Военен Съд. Според изложеното в частната жалба, от страна на съда има проява на отказ от правосъдие, защото не е обсъдил исканията на жалбоподател, нито е изискал преписки във връзка с всяко искане. От касационната инстанция се иска отмяна на определението на първоинстанционен съд. Ответник по частната жалба – председател на районен съд Перник не взема отношение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Не е спорно, че с жалба вх. № 2870/19.10.2023 г. по описа на Административен съд Перник, от частния жалбоподател в това производство е постъпила жалба срещу: бюлетин за съдимост във връзка с присъда, постановена по НОХ Дело № 238/2001 г. на Софийски военен съд; волеизявление да се състави този бюлетин за съдимост, ако това не се приема за индивидуален административен акт се оспорва проверяването и подписването на бюлетина за съдимост от лице по чл. 7, ал. 2 от отменена Наредба № 1/2000 г. за организацията и работата на бюрата за съдимост. Общото искане е да се обяви нищожност на оспорения индивидуален административен акт, както и по отношение на сочените волеизявления. В съответствие с правомощията по чл. 158 от АПК регионалния административен съд е оставил жалбата без движение, като е дал указания за привеждането й в редовност, по посочване и конкретизиране на предмета на оспорване. С молба от 30.10.2023 г., частен жалбоподател уточнява, че предмет на жалбата му са и трите искания, като по преценка на съда било дали да раздели производството или да ги разгледа в едно производство. И в уточнителната молба предмет на оспорване е нищожност на бюлетина за съдимост и производните волеизявления. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд не намира процесуалните действия на административния съд да са в процесуално нарушение. Правилен е извода на съда, че търсената защита следва да е с определен предмет от жалбоподателя. Изброените три основания за постановяване на позитивен за жалбоподателя акт, или да бъде извършена дължимата проверка по законосъобразността на искането предполага и налагат да бъдат посочени конкретни пороци, които в отразяването на обстоятелства в бюлетина за съдимост да увреждат законни правна и интереси. Административен съд е дал дължимите указания, които с оглед процесуалните действия, които оспорващ е длъжен да изпълни, не са изпълнени. Неизпълнението на дадените указания лишава съда от възможността да се направи дължимата проверка по оплакванията в жалбата, с която е сезиран. Съдът правилно е приел, че с уточняващата молба от 30.10.2023 г. не са изпълнени указанията по отстраняване нередовностите по жалбата, с изключение на указанието за внасяне на държавна такса, дадени с разпореждането от 25.10.2023 г. Жалбоподателят не е индивидуализирал предмета на оспорване по всяко от исканията си, за да се проведе искания съдебен контрол. Обосновано с оглед данните по делото административният съд е приел, че жалбите, с които е сезиран, не отговарят на изискванията на чл. 150, чл. 151 от АПК, поради което правилно е дал конкретни указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в законоустановения в чл. 158, ал. 1 от АПК седмодневен срок, като е предупредил за последиците при неизпълнение в срока. Нередовностите не са отстранени в даденият за целта срок, което е обусловило приложното поле на чл. 158, ал. 3 от АПК. Не се споделя оплакването въведено от частен жалбоподател, че с оспорваното определение административният съд не е ценил допустимостта на жалбата и като е прекратил производството е направил отказ от правосъдие. Указанията, дадени от съда не са изпълнени, а съдът не е орган който по своя инициатива да тълкува волята на страната. Както административният съд посочва, исканията на жалбоподател са без фактическа обосновка, а това е единствено негово задължение, което следва да изпълни, за да бъде приета жалбата за редовна. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че Административен съд - Перник, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд