Определение № 345 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. В. срещу определение на Варненски окръжен съд № 1417 от 29.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 975/ 2020 г., с което е потвърдено определение на Варненски районен съд от 04.03.2020 г. по гр.д.№ 2788/ 2020 г. и по този начин производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск за установяване на факт. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е мотивирал извода си за недопустимост на иска й и не е обсъдил всичките и доводи и възражения. Твърди за доказано, че срещу нея е бил предявен иск за отмяна на дарение от лице, което към момента на подаване на исковата молба не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи работите си. Въпреки наличието на експертни заключения, категорично установяващи това обстоятелство, въззивният съд отменил определението на първоинстанционния за прекратяване на производството по делото с указания, че недееспособността на ищцата по него можело да се установи само в отделно производство. Затова счита, че искът за установяване на способността на лицето, подало исковата молба срещу нея, да действа разумно и да ръководи постъпките си към датата на подаване на исковата молба, е допустим и моли обжалваното определение да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол сочи очевидната му неправилност, като наред с това поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба възражения и да ревизира фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд в очертаните от въззивната жалба предели; за задължението на въззивния съд да разгледа заявените от страната твърдения, а не такива, които не са заявени по надлежния ред; допустим ли е искът, с който ответник по предявен срещу него иск претендира да бъде установено дели ищеца по този иск е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си към датата на подаване на исковата молба, ако е направен отказ от този иск, но производството по делото не е прекратено именно защото към момента на отказа ищецът не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Счита, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а за третия поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Варненски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. В. против Й. А. И.. Предявен е иск с петитум да бъде установено по отношение на ответницата, че към 17.08.2017 г., когато е подадена искова молба от М. Д. А. (наследодател на Й. И.) против М. М. В., по която е образувано гр.д.№ 11981/ 2017 г. на Варненски районен съд, М. А. не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. Първоинстанционният съд счел така предявения иск за недопустим и постановил прекратяване на производството по делото. С обжалвания в настоящето производство акт въззивният съд потвърдил прекратителното определение. Приел, че на 17.08.2017 г. М. А. предявила иск за отмяна на дарение срещу ищцата в настоящето производство М. В.. Малко преди да почине на 22.04.2018 г., А. направила отказ от този иск и производството по делото било прекратено. В частно производство по жалба на законни наследници на починалата били извършени психиатрични експертизи, според които към датата на отказа М. А. не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си. Това дало основание на въззивния съд да отмени прекратителното (поради направен отказ от иска) определение и да постанови разглеждане на делото по същество. След като с нови експертизи било установено, че и към 17.08.2017 г. - датата на подаване на исковата молба - М. А. също не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е била способна да ръководи постъпките си, производството по делото отново било прекратено. Това определение обаче също било отменено от въззивния съд с мотиви, че въпросът за дееспособността или недееспособността на ищцата е следвало да се установи в нарочен процес. При тези фактически констатации въззивният съд посочил, че с установителен иск всеки може да потърси защита на гражданско право или правоотношение, но само в изрично предвидените от закона случаи установителният иск може да има за предмет установяването на факти. В конкретния случай законът не предвиждал такава възможност. До смъртта си на 22.04.2018 година покойната М. А. не била поставена под запрещение и било без значение дали към 17.08.2017 г. тя е била недееспособна. Дори да е имала заболявания, които да й пречат да разбира и ръководи действията си, това не ограничавало дееспособността й. При тези мотиви на въззивния съд, поставените от частната жалбоподателка правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването им има установена практика, според която въззивния съд е инстанция по съществото на спора и при обжалване пред него на преграждащо определение на първата инстанция е длъжен да провери самостоятелно налице ли са предпоставките за разглеждане на делото. Той е длъжен да се произнесе по всички направени в жалбата възражения и да изложи в мотивите си фактическите констатации и правните изводи, до които достига, без да е обвързан от изложеното в частната жалба. Искът, с който ответник по предявен срещу него иск претендира да бъде установено дали ищецът по този иск е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си към датата на подаване на исковата молба, е иск за установяване на факти. Той би бил допустим, ако нарочна правна норма предвижда това и при условията, предвидени в нея, но такава правна норма понастоящем обективното право не съдържа. Дееспособността на едно лице може да бъде ограничена само с поставянето му под запрещение, а ако такова не се твърди, наличието на факти, даващи основание за ограничаване на дееспособността, не могат да се установяват по исков ред след смъртта на лицето. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното определение, поради което по поставените правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. Няма такова основание и по твърденията за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на същия, може да направи извод за възможната му очевидната му неправилност само от самия него и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателката не сочи никакви аргументи за наличие на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи от самото него, вън от неправилното (според нея) разрешаване на повдигнатите правни въпроси. След като обаче тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде счетен за очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд