Решение № 1747 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2010 г.

Решение № 1747 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Лейла Кидин Хасан (LEILA KIDIN HASAN), гражданка на Израел, Палестински територии, срещу решение № 88 от 6.04.2010 г., постановено по адм. д. № 48/2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен при допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на 209, т. 3, предл. първо и трето АПК, се претендира отмяната му, като се отмени и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Елхово, не ангажира становище. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Лейла Кидин Хасан, гражданка на Израел, Палестинска територия, срещу Заповед № ОЧ-11/26.01.2010 г. на началника на ГПУ - Елхово, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 24.01.2010 г. лицето е направило опит да премине нелегално от Република Турция в Република България, укрито в товарен автомобил, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е императивна и органът е бил длъжен да приложи предвидената по закон мярка за административен принуда, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението съответства на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. А според нормата на чл. 41, т. 1 с. з. принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на предвидената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Между страните по делото няма спор, че влизането на касаторката в Република България е станало не по законоустановения ред, което означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ е налице и произнасянето на началника на ГПУ - Елхово е законосъобразно. След като чужденката не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната, обосновано е прието, че са налице условията за прилагане на ПАМ. При постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е точното правно основание за упражняване на властническата си компетентност. С оглед изричното позоваване на предложение вх. № 825/25.01.2010 г. на ВНД началника на ГКПП - Лесово, където касаторката е задържана без документи за самоличност, при опит да влезе в страната, укрита в товарен автомобил с турска регистрация, следва да се приеме, че актът за прилагане на ПАМ отговаря на законовите изисквания за форма и необходимо съдържание, мотивиращо властническото волеизявление. В този смисъл е и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Връчването на копие от предложението за прилагане на ПАМ не е предвидено в приложимите нормативни актове, поради което касаторката не може да се позовава на нарушение на административнопроизводствени правила, каквито обективно не съществуват. Доколкото предложението съставлява вътрешнослужебен акт, адресиран до ръководещия административното производство орган, то няма самостоятелно правно значение, а и отразените в него релевантни за прилагане на ПАМ юридически факти са били описани в обстоятелствената част на самата заповед. Следва да се има предвид още, че в хода на съдебно-административното производство този документ е бил на разположение на страните като част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и верността на съдържанието му не е оспорена, респ. чужденката не е ангажирана доказателства, че влизането й в страната е станало по законоустановения ред. Противно на доводите в касационната жалба, Административният съд законосъобразно е счел, че при издаване на заповедта не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В хода на първоинстанционното производство чужденката не е доказала твърдението си, че е предприела действия по предоставяне статут на бежанец в Република България, като установяването на подобен положителен факт е в тежест на страната, която го твърди - Арг.: чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Дори и съществуващ обаче, фактът би бил ирелевантен за спора относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата", т. к наличието на производство по предоставяне на убежище е относимо към изпълнението на административния акт, но не и към наличието на фактическото основание за постановяването му - Арг.: чл. 67, ал. 1 ЗУБ. Като е отхвърлил жалбата на Лейла Кидин Хасан срещу акта за налагане на ПАМ, Административен съд - Ямбол е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните с жалбата отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,