Решение № 1753 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД срещу Решение № 3044/21.07.2025 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, постановено по адм. дело № 434/2025 г. С обжалваното решение е отменен отказа на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на М. Г. В. копия на всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството – договори и др., обективиран в Уведомление от 11.04.2025 г. – получен по електронен път отговор от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на искането на М. Г. В. от 07.02.2025 г., изпратено по електронен път на 07.02.2025 г. чрез упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество Мавров гр. Стара Загора с управител адв. М. Мавров съобразно приложено пълномощно (коригирано с пълномощно, изпратено по електронен път на 11.03.2025 г. в изпълнение на електронно съобщение от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, получено на 07.03.2025 г.); преписката е изпратена на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за ново произнасяне по искането на М. Г. В., изпратено по електронен път на 07.02.2025 г. чрез упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество Мавров гр. Стара Загора с управител адв. М. Мавров, да му бъдат предоставени копия на всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството – договори и др., при съобразяване с дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона; определен е на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 7-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение; „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е осъдено да заплати разноски по делото. Обжалваното решение е поправено с Решение № 3502/27.08.2025 г., като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, по силата на която поправка името на жалбоподателя, изписано като А. Г. В. на 9-ти ред от втори абзац на първа страница от мотивите на решението, на 1-ви ред от третия абзац на третата страница от мотивите на решението и на 6-и ред от първия диспозитив на решението, да се чете М. Г. В.. Решение № 3502/27.08.2025 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Касационният жалбоподател обжалва решението като недопустимо, алтернативно неправилно – поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорват се и присъдените разноски за адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Касаторът счита, че решението е недопустимо, тъй като с жалбата до съда се оспорвал изричен отказ, а такъв не е налице, тъй като дружеството е изпратило отговор на подаденото заявление и не е отказало предоставяне на данни. Поради това за жалбоподателя липсвал и правен интерес от оспорването. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи, че съдът не е събрал относими към спора доказателства – относно конкретните дати на прекратяване на сключените договори, за да провери дали и кои от договорите попадат в периода на съхранение на личните данни. Като нарушение се сочи и това, че съдът не е отчел предоставянето на данни с изпратения на заявителя отговор. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е разгледал представените доказателства по преписката, които показвали, че молбата до дружеството е насочена към получаване на копия от документи, а не към проверка на обработваните лични данни. Не е съобразено, че в отговора се разяснява как се обработват данните, на какво основание и в какви срокове. Счита, че в нарушение на закона на дружеството е вменено задължение да предостави копие на договорите и приложенията им. Моли обжалваното решение да се обезсили, алтернативно отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. С писмена молба се прави искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение по дело С-676/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Попова и адв. Николовска. Ответникът по касация – М. Г. В. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА. Ответникът по касация се представлява от адв. Мавров. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства, от фактическа страна е установил следното: На 07.02.2025 г. М. Г. В., чрез адв. М. Мавров – управител на Еднолично адвокатско дружество Мавров, подал по електронен път до „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, искане, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО – Общ регламент относно защитата на данните (наричан за краткост Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД), поискал да му бъде предоставена информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 06.02.2019 г. до 06.02.2025 г. Изрично поискал също да му бъдат предоставени и всички носители на личните му данни – договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни, и др., за да извърши проверка на обработваните данни. Посочил, че иска информацията и документите да му бъдат предоставени на имейл адрес: [електронна поща]. Към искането е било приложено пълномощно за подалия го адвокат като управител на упълномощеното от него Еднолично адвокатско дружество. На 07.03.2025 г. получил по електронен път от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София съобщение, че описаните правомощия в приложеното към искането му от 07.02.2025 г. не включвали представителство пред дружеството за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679. На 11.03.2025 г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София било изпратено ново изрично пълномощно. На 11.04.2025 г. получил по електронен път Уведомление от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ведно с Удостоверение от 10.03.2025 г. и Приложение № 1 към Удостоверение от 11.04.2025 г., съдържащо информация за личните му данни, обработвани от дружеството, както и извлечения от Договор за паричен заем, сключен между тях на 30.08.2023 г., Декларация за произход на средства от 30.08.2023 г., Предложение за сключване на договор за паричен заем от 30.08.2023 г., Приложение към декларация: информационни права на субектите на лични данни – кредитоискатели, лична карта и Досие на клиент. Съдът е посочил, че в отговора, освен гореизброените извлечения от документи, не са предоставени, а и не са посочени други договори или други носители на информация, въз основа на които се обработват личните данни на жалбоподателя. Изрично е било посочено, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие на личните данни, но не и копия на съдържащите ги документи в тяхната цялост, с позоваване на Решението на СЕС по дело С-487/21, както и че част от документи, свързани с представеното извлечение от договор – например Стандартен европейски формуляр или Общи условия, не съдържат лични данни, поради което не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679 и не подлежат на предоставяне. От Удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с изх. № ППН-01-60#1 от 09.05.2025 г. (л. 30), е установено, че пред КЗЛД не е налице висящо или приключило производство с предмет и страни, идентични с тези по настоящото съдебно производство; От Справка от БНБ – Централен кредитен регистър № 646-152888 от 03.12.2024 г., е установено, че за периода 30.04.2021 г. – 30.07.2024 г., в който е бил сключен предоставеното с отговора на ответника извлечение от Договор за паричен заем от 30.08.2023 г. и попадащ в обхвата на посочения в искането на жалбоподателя период (06.02.2019 г. – 06.02.2025 г.), между жалбоподателя и ответника са били сключени общо три договора за кредит – № 4072158, № 4771757 и № 5889704. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че подаденото от жалбоподателя искане до ответника е във връзка с упражняване на правата му по чл. 15 от ОРЗД, а съгласно § 3 на цитираната разпоредба администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Посочил е, че въпросът дали заявителят (жалбоподателят) съхранява или не своите екземпляри от договорите, не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно ОРЗД и ЗЗЛД да предостави копия на носителите на личните данни, когато те са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. Изложил е съображения, че не са налице и предпоставките за отказ от предоставянето им – конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД. Решението е неправилно. По фактите страните не спорят, поради което касационната инстанция ги приема, така както са установени от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено от надлежен съдебен състав, действащ в пределите на предоставените му правомощия, подписано е от разгледалия го съдия. Спорът е разгледан при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателните такива. За жалбоподателят е налице правен интерес от оспорването, доколкото същият твърди, че не е удовлетворено искането му да му бъдат предоставени всички носители на личните му данни – копие на договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни, за да извърши проверка на обработваните данни. Поради това доводът в касационната жалба, че решението е недопустимо е неоснователен. Основателен е доводът за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Допускането на същите е пречка за проверка на решението за съответствие с материалния закон. Решаващият съд, в мотивите на съдебното решение е акцентирал само върху това, че администраторът на лични данни дължи предоставяне на поисканите му копия от документи, така както са поискани от жалбоподателя. Съдът не е изследвал и не е изложил мотиви с оспорваното писмо каква информация е предоставена, дали тя е достатъчна за упражняване на правата на субекта на данни, заради които е поискана информацията. В тази връзка основателно в касационната жалба се сочи, че съдът не е разгледал представените доказателства по преписката, които показвали, че молбата до дружеството е насочена към получаване на копия от документи, а не към проверка на обработваните лични данни. Съдът е установил – от справка от БНБ - Централен кредитен регистър, че между страните са сключени три договора, но не е събрал доказателства дали всички те са активни договори или са приключили договори. Съответно при наличието на категорично предоставена информация за обработваните данни в оспорваното писмо не е посочил, защо приема, че така предоставените данни не удовлетворяват искането на жалбоподателя. В тази връзка е следвало да даде указания за доказателствената тежест, която се носи от страните, вкл. указания за кои факти и обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства. Разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 е свързана с правото по чл. 15, § 1 – така в т. 32 и т. 50 от Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21, а не е самостоятелно право. Съдът в решението си не е мотивирал защо е необходимо предоставянето на копия от исканите документи и кои следва да са тези документи – дали съдържащи данни по активни договори, или и такива съдържащи данни по приключили договори, като това е следствие от неизпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 5 АПК. Съдът въобще не е събирал доказателства и не е изложил съображения дали на подаденото заявление е отговорено от лице, което има право да прави това от името на администратора на лични данни, въпреки че е конституирал като страна по делото администратора на лични данни - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Безспорно се установява, че обжалваният отговор е подписан от пълномощник на администратора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД - П. П.. Няма доказателства по делото, че лицето, което е подписало обжалвания отговор разполага с компетентност да издава актове от името на администратора на лични данни. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът ще следва да даде указания на всяка от страните за доказателствената тежест, която носи. След събирането на относимите към спора доказателства, вкл. за датите на прекратяване на сключените между страните договори, т. е. установяване колко от договорите между страните са активни и колко приключили, да се произнесе с мотивиран съдебен акт, дали с обожаваното писмо е удовлетворено – изцяло или частично, искането на заявителя и в какъв обем и форма следва да се предоставят личните данни на заявителя, вкл. дължи ли се хартиено копие на договорите, активни и приключили, на заявителя. Ще следва да събере доказателства и изложи изводи относно компетентността на подписалото отговора лице да представлява администратора на лични данни. По искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС по дело С-676/25. Тъй като по настоящото дело не се разрешава спора по същество, тъй като за това е необходимо събирането на доказателства, по отправеното искане за спиране на производството по делото следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение